Няколко неща по повод приетия миналата седмица по инициатива на “Възраждане” закон

Бих искал да ви кажа няколко неща по повод приетия миналата седмица по инициатива на “Възраждане” закон за т.нар. “традиционна” сексуалност.

Само моля ви, не ми зейте насреща като огнедишащи дракони. Целта не е да се оправдавам – нито себе си, нито някого другиго. Премислил съм го внимателно – и хладнокръвно изчаках, за да отмине първоначалната буря.

● Първо: н и к о й не очакваше това да се случи толкова бързо. Дори и самите “Възраждане”, които подготвят този удар от години – и адски хитро издебнаха момента с олимпийските “джендър” скандали и несполучливата (по мое мнение) и разбунваща духовете реклама на “Сингъл Степ”.

Ако не нещо друго – това поне обяснява (не като морална позиция, а чисто практически) защо толкова много хора са гласували така лекомислено. Рекли са си – “това е поредната предизборна пушилка, посмъртно няма да се стигне до второ четене; дай да се снишим, че идат избори, да не ни изядат традиционните избиратели”. А после вече е било твърде късно.

● Второ: ППДБ не е партия, а коалиция.

В нея има няколко партии, които – макар да са в политически съюз – нерядко са на различни позиции (или на подобни, но с някакъв н ю а н с) по дадени теми. Да не говорим, че има теми, по които дори и хората в съставящите коалицията партии не са на едно мнение.

● Трето: не е проява нито на добър тон, нито на особена далновидност когато конят отиде у ряката вечно да тричаме б а ш онези хора, които са сред малцината, вложили н я к а к в о усилие (да, може и да не е било достатъчно, но все пак са го вложили!) нещата да се случат по правилния (почтения, смисления, демократичния, човечния) начин.

Не е коректно да питате човек, гласувал “против”, кои от колегите му са гласували “за” и защо, аджеба, са го направили.

Направете си надлежно проучването (източници – бол). Проследете кой, кога и как е гласувал (или не е гласувал) и какво е написал или казал (или не е казал) по темата. После на следващите избори (те и без това напоследък са по два на година) гласувайте п р е ф е р е н ц и а л н о за онзи, който е оправдал доверието ви (или поне не ви е разочаровал брутално).

● Четвърто: коленопреклонно ви моля, стига сте яли краката на онези, дето са гласували “въздържал се”.

В парламента съм вече четвърти мандат (вярно, кратки бяха, ама са цели ч е т и р и!) и ви го казвам от първа ръка: да се въздържиш НЕ означава да избягаш от отговорност.

В парламентарните условия (и практика) гласът “въздържал се” е п р а к т и ч е с к и равностоен на “против”.

Затова: о с т а в е т е хората да се въздържат; имат пълно право на това. Всеки влага в него нещо различно – протест, някаква форма на конструктивизъм (или неразбиране), апел към някого за нещо. Но в крайна сметка гласът се брои съвършено р а в н о с т о й н о на гласовете “против”.

● Пето: не забравяйте, че в групата на ППДБ (и в парламента изобщо) хората, които имат с и л н а и кристално ясна позиция по темата ЛГБТ+ са буквално една ш е п а. (Само вижте колцина са посетили открито някой от традиционните вече Прайдове, и ще ви стане ясно. Казвам го именно като един от тях.)

И в това (всъщност) няма нищо чудно: темата разделя българското общество доста драматично и – особено предвид канонадата от избори в последно време – е нормално повечето политици да стъпват на пръсти около нея.

Затова: търсете съюзници. Бъдете дипломатични, но настойчиви. Внимателни, но красноречиви. И недейте с бой по главата, защото ефектът може да е точно обратния – да лишите от ентусиазъм и инициатива дори и малцината поддържници, които имате.

● Шесто: повечето от вас бяха ужасно несправедливи към Елисавета и нечовешките усилия, които положи, за да п р е д о т в р а т и тази дивотия – при това в адски враждебна среда.

Ама защо това? защо онова? ама била се въздържала в комисия! ама не ги била разнищила докато му било времето!…

Както вече казах: и м а пълно право да се въздържи. Пък и тя много ясно го обясни: законът е толкова н е л е п от чисто юридическа гледна точка, че на човек просто не му става ясно за (или против) какво т о ч н о гласува. (А като добавим и споменатата по-нагоре в изложението ми повсеместна убеденост, че това просто н я м а как да стигне до второ четене, най-малко пък в този си вид – позиция “въздържал се” в случая е н а п ъ л н о обяснима.

За ваше сведение, малко вътрешна информация (която едва ли някой друг ще се осмели да сподели с вас): когато л_йното удари вентилатора и стана ясно, че се върви към второ гласуване, Ели (макар тази тема да не е органично н е й н а тема) направо изора с в е т а, за да спаси положението. Направи бърза совалка до ДПС и ги у б е д и да гласуват п р о т и в. После отиде и при ГЕРБ – и беше на път и тях да убеди. (Даже не беше на път, ами направо си ги беше убедила. Само дето, точно преди фаталното гласуване, шефовете на ГЕРБ поискаха 15-минутна почивка, Бойко ги прибра, нещо им бъбри на ухо – и те в крайна сметка гласуваха “за” проклетия закон. Някакво моментно политическо – или чисто битово – съображение явно е обърнало нещата; това е тъжната и дълбоко делнична истина.)

● Седмо (и последно): аз не бях в зала (нито пък в София, нито в България) – и нямам извинение. (Освен че бях планувал отсъствието си месеци по-рано и надлежно бях получил благословията на ръководството на групата – но когато се случи подобен гаф, това просто не може да бъде извинение.)

Работата ми като народен представител е да бъда съвест, глас и сърце на моите избиратели. Трябваше да съм там – и да се изкажа (нееднократно) от трибуната.

Ако можех да върна нещата назад – на всяка цена щях да съм в зала за това обсъждане.

Не бях. Съжалявам.

Дължа ви извинение.

Това исках да кажа.