Още едно мнение от Борис Илиев, учител по български език и литература в Националната природо-математическа гимназия, София:
“Тъй като ми писаха загрижени хора, реших да напиша нещо чисто даскалско, което може и да е интересно за някои от вас…
Истината е, че аз съм един умерено консервативен учител. Какво искам да кажа, илюстрирано със съвсем конкретни примери “от кухнята”. В училище говоря на учениците на “Вие”, считам го за добър начин да им покажа уважение и същевременно да възпитам у тях приемане на обществените условности; много държа абсолютно всеки един да поздрави с “добър ден”, преди часът да започне, случвало ми се е да връщам по три пъти закъснял ученик, защото не е поздравил като хората; почти не изпитвам с тестове по литература, карам учениците, о, ужас, да пишат текстове и се мъча да ги проверявам по нощите (като много свои колеги); използвам допотопния (но ефективен) метод на диктовката, за да упражняваме езиковите норми или, по народному казано, децата да излязат грамотни (много двойки падат на диктовките); като цяло, хич не ме е страх да пиша ниски оценки, когато се налага; не обичам да се отклонявам от преподаването на “материала” – не от прекалена стриктност, а защото ужасно много обичам текстовете, които преподавам, и смятам заниманието с тях за значимо и полезно.
С две думи, ако бяхте мои ученици, щеше да се налага да четете яко, хем да учите факти, хем да опитвате да извършите мисловен процес въз основа на тях, да знаете даже някое друго стихотворение наизуст, да не говорите, когато аз говоря (!!!), но да участвате активно в дискусиите в час.
Считам, че строгостта е необходимост в професията ни, която не само помага да работиш ефективно, но и те поставя по-правилния начин в очите на учениците, които следва да приемат, че в обществото има йерархия. Строгост, разбира се, не означава жестокост, тя трябва да се смекчи от любовта и към предмета, и към учениците.
И сега. Пречи ли ми тази, нека я наречем наистина умерена консервативност, да НЕ приемам промените в закона? Разбира се, че не.
Първо, защото те са обективно лоши, защото не са написани добре, защото са противоречиви, неясни и нехуманни.
Второ, защото занимават съсловието ни с въпроси, които не са приоритет в системата, тъй като има ужасно много по-належащи проблеми.
И трето, защото моята “консервативност” не е някаква поза, която съм възприел; аз не съм такъв учител, защото вярвам в този принцип, а защото така съм възпитан от семейството си, от учителите си, а и от университетските си преподаватели до голяма степен…
Вносителите на промените искат по-малко идеология. Бъркат пътя, обаче.”
Моите текстове 