Пределно наясно съм, че в с и ч к и в “нашия” балон прекрасно разбират, че т.нар. “закон за традиционната сексуалност на българина” е вреден, разделящ, опасен – и фашистки по своята същност.
Също толкова добре зная, че едва ли мога да убедя някого от “отсрещния” балон – състоящ се от хора, които ненавиждат различността, страхуват се от неправителствените организации (които по същество съставляват сърцевината на г р а ж д а н с к о т о общество във всяка страна) и се възхищават на мракобесните политики на Путин.
Вие пък чудесно знаете, че умея да се гневя, да размахвам длан в справедлив гняв – и че трудно някой може да спечели срещу мен битка по надвикване (ако и з о б щ о някой печели в подобна ситуация).
В този разговор, обаче, реших да се обърна към стотиците хиляди хора, които се намират някъде м е ж д у двата балона – по принцип са състрадателни хора, но се колебаят, нямат ясно изразено мнение; страхуват се от крайности; трудно им е да вземат страна, защото виждат (някакво) “разумно” зрънце и в двете позиции.
Опитах се да остана стъпил на земята през цялото време – и с разумни, чисто човешки по своята същност (и дори леко наивни понякога) въпроси (на които колегата от “Възраждане” нямаше отговор – и прибягваше отново и отново до сигурната територия на партийните си опорки) да илюстрирам коя от двете позиции е екстремистката, и коя – човечната, състрадателната, цивилизованата.
От сутринта насам получих доста отзиви по цялата линия на спектъра от “справи се страхотно” до “никак не беше убедителен”.
Лично аз съм доволен от участието си – в (изключително) краткото за подобен разговора време успях, без да повишавам тон или губя самообладание, да повдигна важни не само за мен, но и за цялото ни общество теми – както и да задам с п о к о й н и въпроси по една крайно неспокойна тема.
Оставям на вас да прецените доколко добре съм се справил. 
Моите текстове 