“Ако все още не познавате истински просветител, запознайте се с Antoaneta Yordanova – училищна библиотекарка в две (2!) училища в Попово.
Онзи ден успях да я хвана на гарата, след прибирането ѝ от конференция за насърчаване на четенето. Не знам дали колегите от конференцията са чули някоя от вдъхновяващите и впечатляващи истории, които Тони носи в торбата си, но аз ще ви разкажа за два съвсем малки фрагмента от ежедневието ѝ.
1.
16 август. В разгара на лятната ваканция, когато повечето училища не работят.
Пием бързо кафе преди тръгването на влака. Телефонът на Тони иззвънява.
“Не съм в библиотеката. Ела в понеделник, там ще съм.”
Оказва се дете от начален етап, което нетърпеливо иска да заеме книга от поредица. И то не е единственото, както споделя Тони. Някои си идват от съседните села, за да хванат работното време на училищната библиотека.
2.
Покрай възторга ми от горната случка, Тони ми разказва как преди броени дни пристига дете с приятелчета. Имало рожден ден.
Започва да звъни телефонът на рожденичето: “Да, идвай, в библиотеката сме.”
И така – няколко деца пристигат, за да уважат рожденика, пожелал си да прекара празника с приятели.
В училищната библиотека.
През ваканцията.
Това е отговорът на въпроса: “Ама то някой чете ли?”.

