Създаването на взискателна читателска среда е най-ефективният начин за повишаване на нивото на превода

Намирам подобна детайлна и задълбочена критика, посветена на превода на едно конкретно художествено произведение, за и з к л ю ч и т е л н о полезна и необходима.

И не защото критиката е (на места) унищожителна, нито пък защото изданието не е наше, а на колега.

А защото създаването на в з и с к а т е л н а, мислеща, аналитична читателска среда (за каквато наличието на подобни подробни анализи без съмнение способства) е ако не единственият, то със сигурност най-ефективният начин за повишаване както на нивото на превода, така и на личната и колективна отговорност на в с и ч к и отговорни за неговото качество лица (преводач, езиков редактор, стилистичен редактор, отговорен редактор, коректор, издател и т.н.)

И не, изобщо не бих се разсърдил, ако подобен текст излезе и за издаден от нас превод – особено ако има основания за това. (Нещо повече: ако наистина има основания за това, бих се р а д в а л да излезе.)

Прочее, ако изобщо се интересувате от литература и ви вълнуват дебрите на езика и изкуството на художествения превод, непременно п р о ч е т е т е този текст:

Сюрреализъм на промоция

(И понеже няма как да съм сигурен, че ще стигнете до края, бих искал да цитирам публикуваната там бележка под линия, с която съм безпощадно съгласен:

“А нивото ни е такова не защото липсват хора с талант, не защото ни липсва образование по превод – разполагаме с предостатъчно магистърски програми, ателиета и студиа, – а просто защото заплащането е толкова ниско, че за превода на художествена литература се открадва по някой час след работа, когато си уморен и мозъкът ти не работи, не помниш предишния път дали си писал сандък, куфар или багажник, и нямаш време да се ровиш в речници и да четеш, да четеш…

Защото преводът изисква най-вече време, а колкото и да дразни възвишения ни слух вулгарната максима, че времето е пари, единици се радват на материална осигуреност, която да им позволи да не мислят за прехраната и сметките и да се посветят изцяло на това занимание. И докато преводачите (и редакторите) не започнат да получават що-годе нормално заплащане за времето, усилията и труда си, нивото ще си остане такова или ще продължи да пада.”)