Днес в Комисията по политиките за българите извън страната, на която съм член, имаше изслушване на г-жа Михалевска, началник на кабинета на Министъра на образованието, относно провежданите политики към българските общности зад граница и тяхното финансиране.
Позволих си да задам въпрос, свързан със стипендиите на студентите с български корени от Албания, Косово, Северна Македония, Сърбия, Молдова и Украйна, приети в български университети по 103-то министерско постановление.
Една от малкото теми, по които парламентарните сили в България по традиция (поне на хартия) се обединяват, е сериозната загриженост за демографската криза в страната – както и необходимостта да търсим възможности за успешна интеграция в българското общество на българоезични младежи, живеещи зад граница.
След бърза проверка установих, че тази година броят на приетите по 103-то постановление младежи (чиято учебна година започва след броени дни) е 936 (деветстотон трийсет и шест) – повече от два пъти по-малко от предвидената от държавата квота от 2000 (две хиляди).
В момента стипендията е с размер 240 лева месечно, с което приетите в български университети младежи се очаква да покриват всички свои нужди, включително учебниците и храната (Софийски университет е единственият в страната, който предлага безплатен стол).
Повече от ясно е, че в при настоящите нива на цените в България това е абсолютно невъзможно – не и без сериозна допълнителна помощ от семействата на младите хора.
Предвид факта, че много от младежите идват от бедни райони (в част от които понастоящем се води война), те са на практика обречени в първите месеци (а понякога и години) на обучението си – поне докато не се хванат на що-годе доходоносна работа, която да съчетават с учебния процес – да мизерстват, като едвам свързат двата края.
Попитах г-жа Михалева дали и тя (като мен) смята, че е крайно време размерът на тези стипендии да бъде повишен (и то значително – по-възможно поне двойно).
Тя ми отговори, че действително има такъв проблем (който, впрочем, според нея е част от по-големия проблем за практическата липса на последователна политика за интегриране на тези студенти в българските университети).
После добави, че от министерството държат проблема на фокус – и, предвид факта, че в момента започват работа по бюджета за следващата година, имат намерение да предложат корекция в размера на стипендията.
Възнамерявам утре да дублирам питането си с писмен въпрос на същата тема до Министъра на образованието, с копие до Министър-председателя.
Обещавам да следя внимателно развитието по темата и да ви осведомявам периодично.
Моите текстове 