Днес в Народното събрание поисках процедура, за да апелирам за нещо, което отдавна ми е на езика.
През последните няколко години парламентарната ни трибуна все повече се превръща в място за избиване на комплекси и изливане на словесна помия.
Хората често забелязват ироничните ми или откровено остри забележки от трибуната към някой от опонентите ни – но рядко успяват да си дадат сметка какво точно ги е предизвикало.
Истината е, че грубостите, мерзостите, подигравките, aтаките ad hominem, преднамерените лъжи са ежедневна, а понякога направо ежеминутна част от парламентарния стил на поведение на “колегите” от “Възраждане” и “Има такъв народ”.
Това омазва всички ни в тиня. Непрекъснато. Често – от глава до пети.
В правомощията на председателя е да вдигне летвата на парламентарно общуване значително по-високо. И това е в интерес на всички ни. (Имам предвид всички, които са дошли в парламента, за да работят в инъерес на държавата и гражданите.)
Защото, както е добре известно от старата поговорка, когато се бориш с прасе, и двамата със сигурност ще се окаляте – единствената разлика е, че на прасето това ще му достави (нескрито) удоволствие.
Моите текстове 