Това е Tetiana Staneva. Тя е бесарабска българска от село Чушмелии, Болградска област.
Таня беше първата бесарабка, която дойде на крака в българския парламент и категорично опроверга лъжите на КК и компамия, че българският език бил “забранен” от украинските власти в Бесарабия.
Таня е единствената българка, отишла на фронтовата линия в Украйна, за да заснеме филм за бесарабските българи, които се сражават там в защита на своята родина.
Таня говори най-прекрасния и вълнуващ български на света, осеян с думички, които нашите деди са изговаряли преди повече от сто години – и които като в ковчеже със скъпоценности са са се съхранили в родната й Бесарабия.
От четири години Таня организира превърналият се в знаков филмов фестивал “Око”. С кажи-речи подръчни средства тя успя да го превърне (при това в условията на продължаваща война) в един от най-големите и успешни фестивали и в Украйна, и в България. (Тази година във фестивала участват над 100 филма от 61 държави!)
Ето какво е написала Таня във фейсбук днес:
“Мразя работа с цифри и пари, пък като директорка ми се налага. Добре съм с буквите и образите пък с цифрите и парите съм много зле. Затова първо правя, сетне броя, което за едно дело или бизнес не е правилно, и никой на мое място не би се захванал даже, ако нямал достатъчно пари преди. Но не аз.
Затова свършихме работата с украинското издание на кинофестивала ОКО и сега е време да броим и даваме отчети и да молим пак за помощ.
Напомням няколко важни факта:
1. За украинското издание хич нямахме държавни пари от никъде освен два спонсора (Мегого и Фейрибота “Орливка-Исакча”) по 100 хиляди гривни (2173 евра), което за такова мащабно събитие е нищо.
2. Призовия фонд и пари за банкети и подаръци не може никъде да се вписва в бюджети по принцип. А пък те трябват.
3. Имаме пари само за българското издание от български държавни пари – 40 хиляди лева от НФЦ и 40 хиляди от столична община.
4. Превода и субтитрирането излезе от всички планове и бюджети, тъй като удвоихме програмата с филмите и имаме повече от 100 филма!
5. Да спестя пари екипа приемах вкъщи у себе си в село и бяхме като в дядовата ръкавица. Мама ни беше ресторанта на закуска и вечеря, и ползвахме пари само за обеди в Болград.
6. Обявих дарителска кампания сред украинци (в гривни) и българи (в левове), на която събрах 2115 (от Украйна) +1690 (от България) = 3805 евро приблизително общо взето. Цифри, имена, сканове на дарители ще сложа в коментар.
Те ги изхарчих основно на закупуване на авторски права на филмите, на част от преводите, на билети, за услугите на оператора за всички 8 дни, на коктейла след откриването, на командировъчни и на част от настаняването на гостите/журито/режисьорите/спикерите.
Ще питате, какво направих аз? Информация не за пресата: взех в дълг и тъй малкия хонорар на екипа + заплатата на нашата прекрасна счетоводителка, които са в бюджета на българските пари и платих необходимите спешни разходи. А на другите хотели, хора, преводачи, превозвачи платих с честна дума, че ще им платя по-късно.
Сега, общо взето дълга на разходите на украинското издание, заедно с дълга който “откраднах” от българския бюджет е около 15,000 евро. 30,000 лева.
Ще ги съберем ли? Помогнете да ги събера, че ще се наложи да си продавам бъбрицата.
А ние започваме активната подготовка за българското издание и ви готвим много изненади.”
* * *
С две думи, Таня е един истински възрожденец.
Таня има нужда от нашата помощ.
Таня безусловно заслужава помощта ни.
Ако искате да я подкрепите – можете да го сторите по два начина:
1. Като дарите на обичайните сметки:
Фондация “Манол Пейков и приятели”
Търговска банка Д АД
IBAN: BG09DEMI92405000310141
или PayPal: manolpeykov@yahoo.com
Основание: В подкрепа на кинофестивал “Око”
2. Като си купите едно от останалите малко над 100 копия на книгата “Украйна: Война и престъпления” (540 страници, 366 фотографии от 93-ма фотожурналисти, 100 лева) – приходите ще отидат до с т о т и н к а за подкрепа на фестивала: https://shorturl.at/IPQ2i
Благодаря ви за подкрепата и споделянето!
Ще ви държа в течение. 
Моите текстове 