Ленърд Коен, роден преди 90 години

Денят се разпукваше

и птиците бяха запели.

И ги чух да ми казват:

започни отначало.

Спри да мъдруваш

какво назад си оставил

и какво предстои.

Да, войните

ще се воюват пак,

свещеният гълъб

ще го ловуват пак,

ще го купуват, продават, купуват пак –

вечно в робство е гълъбът.

Бийте онези камбани, които все още звънят,

съвършената жертва оставете сега настрана –

има във всяко нещо пукнатина.

Как ще влиза иначе светлина?

Знак поискахме ние

и ни пратиха знак.

Младенецът предаден бе,

жертван – светлият брак.

Да, на всяко правителство вдовството –

всички виждаме знаците.

Вече не мога да тичам

сред тази безумна тълпа,

докато убийците гласно над мене молитви редят

но събира се вече

гръмотевичен облак над тях –

и тепърва ще чуват за мен.

Бийте онези камбани, които все още звънят,

съвършената жертва оставете сега настрана –

има във всяко нещо пукнатина,

Нали трябва да влиза отнякъде светлина?

~ Ленърд Коен, роден на вчерашната дата преди 90 години

Превод Манол Пейков