Схватките в Комисията по култура

Скъпи приятели, три неща.

Първото е, че завчера в Комисията по култура ядох доста бой.

Моите колеги бяха на своите си комисии или по други срещи, които са не по-малко важни и където в момента също се водят тежки битки, защото и копейките, и Пеевски атакуват по всички фронтове.

По-тревожното, обаче, е друго – в14:15, когато трябваше да започне заседанието за законопроекта на “Възраждане” за т.нар. “чуждестранни агенти”, в залата имаше най-малко 80 души – от които (разбира се) 90% отявлени противници на закона.

Но след като парламентарното заседание се забави и когато комисията започна с почти три часа закъснение (около 17:00), от “нашите” хора (разбирай – нормалните, адекватни, с в о б о д н и хора) бяха останали едва двама или трима. Останалите присъстващи (голямото мнозинство!) бяха клакьори на копейките, събрани и докарани (без съмнение) под строй.

Очевидно много им бъркам в здравето, защото след първото ми изказване КК (член на комисията) повика Цончо (не-член), който седна между нас двамата и започна полугласно и неспирно да ми шепне в ухото гнусотии, за да ми пречи да говоря.

Любезно помолих педседателя на комисията (Ангел Янчев от “Възраждане”, бивш стипендиант в една от най-престижните учителски програми на “Америка за България”) да въведе ред и да направи забележка на Цончо; Янчев отначало се правеше, че нищо извънредно не се случва, а след като аз (напълно закономерно) вдигнах децибелите, ми отне думата под претекст, че АЗ нарушавам реда (което, впрочем, е стара милиционерска практика, възприета, осмислена и овладяна отлично от КК и компания).

За първи път от много месеци насам бях на косъм да си изпусна нервите – и да зашия един зад врата на Цончо. Той, разбира се, именно на това и разчиташе – защото то е в центъра на внимателно разработената им (и ангажираща сериозни организационни, волеви и финансови ресурси) програма по моето дискредитиране и очерняне.

Което ме води до второто нещо, което искам да ви кажа днес, а именно – че ако продължаваме да сме все така неорганизирани, немарливи, саможиви, разединени и вечно мрънкащи за щяло и нещяло, кел файда, че сме повече от тях, че сме по-образовани, с по-ясна мисъл и повече дар слово, че имаме честни намерения и неопровержима аргументация.

Те в крайна сметка ще надделеят. Защото действат като добре организирана глутница – която си набелязва една овца, отцепва я от стадото и методично я изтощава и разкъсва.

Не казвам, че сме овце. Но твърде често се държим като такива.

Главната причина за това е, че сме с в о б о д н и хора – с всички плюсове и минуси на това.

Колкото и да е парадоксално, основната причина копейчиците толкова да се спичат от мен е именно свободата, с която се държа; с просто око се вижда как ограничените им умове “прескачат”, когато погледите им се срещнат с моя – просто защото не знаят какво могат да очакват и това ги ужасява. Което навярно е една от причините КК и Цончо упорито да избягват погледа ми както по коридорите, така и в зала.

Трето (свързано с второто): организираната по кагебейски маниер “вмирисана сельодка” с моето т.нар. “пиянство” (истината е, че трудно ми се събират повече от 50 грама алкохол годишно) вече е плъзнала навсякъде.

Аз, разбира се, ще ги съдя – макар хич да не обичам да се занимавам с подобни неща, смятам, че в случая въпросът е принципен.

Не само ще ги съдя, ами и ще ги осъдя. В една що-годе безпристрастна съдебна система, преднамереността, откровената лъжа, злобата и методичността в действията им по моето “дискредитиране” не би следвало да са трудни за доказване.

Не само ще ги осъдя, ами и – отсега да знаете – ще вложа в с я к а стотинка, на която успея да ги осъдя (без значение дали става въпрос за сто лева, или за сто хиляди) в дронове, които ще изпратя на украинската армия.

Но преди да ги изпратя, ще се погрижа на тях да пише:

“От Коцето и Цончо, с любов. Слава Украïнi!”

Пък те нека пак разправят за мен каквото си щат.

Ако искаш да изчистиш кенефа, трябва да си готов да се изцапаш.