Кратък отчет

Днес е последният работен ден на 50-ото Народно събрание.

Ето много кратък отчет за работата ми в последните два парламента, продължили (общо) малко повече от година.

Над 25 изказвания от трибуна:

● За защита на българската демокрация от кремълската хибридна пропаганда;

● За българите зад граница като неотделима част от тялото на България;

● За ползата от ваксинирането и срещу хибридните опорки в негов ущърб;

● За нуждата от истинска детска болница в България;

● За дълга на българските политици към българската култура;

● За ползите от въвеждане на еврото и европейскста ориентация на България

и други.

Автор съм на няколко декларации:

● Декларация за спасяване на Пловдивския панаир;

● Декларация-поздравление за първия учебен ден към всички учители и ученици;

● Декларация в подкрепа на София Прайд.

Инициирах изслушване на вътрешния министър във връзка с нощните гонки (пространно въведение и заключение от трибуна от името на групата).

Инициирах среща на всички засегнати страни във връзка с развитието на електрическата мобилност. Като пряко следствое от стещата, темата беше включена в Плана за възстановяване и устойчивост (преди това отсъстваше).

Активно участие и редица изказвания в Комисията за култура и медии и Комисията по политики за българите извън страната.

Парламентарни въпроси:

● За потенциала от замърсяване на питейните източници по река Марица от Асарел Медет;

● За монополизацията на процедурата по легализиране на нововнесен жп-състав в Бългсрия;

● За увеличаване на размера на стипендиите на чуждестранните студенти от българската диаспора.

Успешно лобиране за увеличаване бюджета на:

● Планинска спасителна служба към БЧК (съвместно с д-р Александър Симидчиев);

● Държавна агенция “Архиви”.

Лобиране с перспектива за увеличаване на бюджета за стипендии на чуждестранните студенти от българската диаспора (с 2/3) и всички български студенти (с около 12%) – с перспектива за 2025 година.

Активна работа по законопроект за създаване на назависим Национален център за книгата.

Можеше и повече, разбира се.

Важното е, че се уча. И не се отказвам.