Една от последните ми инициативи в 50-ото Народно събрание

Работата на 50-ия парламент приключи снощи.

Днес искам да ви разкажа за една от последните си инициативи, от които аз лично съм доволен и горд, макар все още да не е дала финални резултати.

Тя е свързана с увеличаване на стипендиите на студентите от българската диаспора, които учат в български университети по специална програма. Те са от пет държави – Сърбия, Македония, Албания, Украйна и Молдова. Това са местата, където има разселена българска диаспора [назад] през вековете.

Всяка година в България се записват около 1000 студенти от тези места, които говорят и знаят български и са от семейства от български етнос.

Тази година [записаните] са точно 936. От министерството са отпуснати 2000 бройки, които се ползват със специални преференции [и имат право да учат безплатно в български висши учебни заведения].

Проблемът е, че стипендиите, които получават са адски ниски – само по 240 лева на месец – и много от тях, идвайки от страшно бедни райони, не успяват да се издържат.

Те са в университети из цялата страна, много сериозни и престижни специалности – от китаистика и кореистика, през дентална медицина до информатика, медицина и така нататък.

С тези пари практически е невъзможно човек да живее, да си купува учебници, да си купува храна. Апропо Софийския университет е единственият университет в България (доколкото ми е известно), който предлага на студентите възможност за безплатна храна, така че [с тези пари] те трябва да си плащат и храната.

Някои от тях са в много затруднена ситуация. Аз научих за тях покрай таврийските студенти, за които покрай фондация “Манол Пейков и приятели” се опитвахме се да се грижим в продължение на доста месеци. До момента сме събрали около стотина хиляди лева, които [през писледните две години] разпределяхме във вид на ваучери, по [100 или] 200 лева [на студент] на месец.

Между 30 и 65 деца всеки месец получаваха такива помощи. Това, разбира се, би трябвало да е роля на държавата. [Затова] с моя колега Мартин Димитров се обърнахме към Министъра на образованието преди две седмици със специално писмо и молба да бъдат преразгледани тези стипендии и да бъдат вдигнати, като предложението ни е от 240 лева, те да станат поне 400 – увеличение с две трети.

Разбира се, успоредно с това нашето предложение включва да се отдели сума пропорционална на тази и за българските студенти от България, които са много повече на брой и чиито стипендии са символични, около 120 до около 200 лева. Предложението ни е да се предвидят 4 милиона за едните и 4 милиона за другите.

Понеже студентите от диаспората са много по-малко на брой, [при тях] тези 4 милиона лева ще позволят увеличение с две трети, което за тях е животоспасяващо. За българските студенти увеличението [ако предложението ни се приеме] би било от порядъка на около 10-12%.

Министърът на образованието ни отговори позитивно, каза, че е напълно съгласен с нас, [че има нужда от подобно увеличение], но [за целта] трябва да се предвиди съответната сума в бюджета.

Така че – живот и здраве – в следващия парламент, това ще е една от първите ни стъпки: да предложим законопроект, с който да бъде предвидена тази сума в бюджета целево за тези студенти. Искрено се надявам от 1 януари на 2025 година, както чуждестранните студенти от българската диаспора, така и българските студенти да се зарадват, да получат малко по-солидна подкрепа от държавата.

На фона на около 8 милиарда, които се дават за образование [в България всяка година], това е една не голяма сума, но тя ще бъде дадена за правилните хора по правилния начин.

Мисля, че [тази подкрепа] е необходима, мисля и заслужена – и че тя е важна част от интегрирането на тези млади хора в българската среда.

Всички много добре знаем, че решението на тези младежи дали да останат тук зависи от това колко добре и адекватно се чувстват – а дори да се върнат по своите родни места, те ще бъдат посланици на България завинаги.

Искрено щастлив съм, че направихме тази стъпка и се надявам, че много скоро тя ще даде резултат.