В понеделник – за първи път от два месеца насам – двамата с Чило намерихме малко свободно време, за да отскочим до Прилеп. (Ако трябва да сме съвсем честни, точно тази седмица Чило имаше важни гости от Нова Зеландия – обаче след като си дадохме сметка, че скоро няма да ни се отвори нова възможност за пътуване, просто поканихме гостите да дойдат с нас, съчетавайки полезното с приятното.)
Когато през юни тази година след дълги перипетии фондация “Манол Пейков и приятели” официално придоби две трети от къщата на Димитър Талев, си направихме приблизителен план за действие, който се състоеше от следните точки:
1. Основно почистване на къщата, парцела и разрушената част от покрива.
2. Поставяне на временен покрив (дърво и ламарина) за предпазване от природните стихии.
3. Влизане в преговори със собственичката на съседния парцел за придобиване на останалата една трета от къщата.
4. Поръчване на подробен архитектурен чертеж на къщата в местно бюро + събиране на архивен снимков материал за къщата.
5. Разработване на подробен експертен архитектурен проект за пълната реставрация на къщата.
Ето как стоят нещата към момента:
По първа точка (разчистване) в наше отсъствие е свършена о т л и ч н а работа. Наетата от нашия местен представител (на когото плащаме символичен месечен хонорар) бригада е работила 13 дни, и з б л и з а л а е къщата и двора и е изнесла четири големи контейнера (около 20 м3) боклук. Огромната планина от пръст в едната от стаите на приземния етаж е върната обратно в доскоро оголените темели на къщата, които след това са циментирани. Порутената барачка в средата на двора е премахната и изнесена, а самият двор е прилежно почистен от избуялата растителност – запазена е само красивата мушмула в дъното.
Всичко това ни струва повече от приличните 2600 лева, като в с и ч к о до стотинка е отчетено с разписки. (Апропо, цените за наем на контейнерите са около четири пъти по-ниски от тези в България.)
Втората точка (поставяне на временен покрив) беше една от причините да дойдем – оказа се, че не е никак лесно да намериш бригада, която да се наеме да свърши работата качествено и в срок.
(Проблемът е най-вече в това, че за по-големите фирми проектът е твърде “ситен”, докато в същото време по-малките се отказват поради липса на достатъчно персонал.)
След доста обаждания, посещения на място и продължителни преговори, най-накрая намерихме “приятел на приятел”, който се нае да започне работа с бригадата си до две седмици (преди есенните дъждове да са нанесли тежки щети на къщата) – и да изгради временен ламаринен покрив с дървени подпори, който да “подмушне” под запазената част от керемидения покрив.
Договорената за работата сума – около 3600 лева – е малко над пазарните цени в Македония и близка до актуалните цени за същата работа в България. Но щетите, от които ще се предпазим (ако хората са акуратни и работата бъде свършена качествено и навреме, разбира се) са толкова сериозни, че пазарлъкът в случая е напълно излишен.
По трета точка – щастлив съм да съобщя, че най-накрая – година и половина след първото ми идване в Прилеп – най-сетне за п ъ р в и път се срещнах на живо със собственичката на останалата една трета от къщата.
Жената (с чийто “труден характер” ни бяха плашили месеци наред) отначало ни посрещна на нож, но сетне видимо омекна. Побъбрихме си петнайсетина минути.
Добрата новина е, че ясно намекна, че е отворена за възможността да продава.
Лошата (засега) е, че цената, която постави на масата (поне на първо четене) е твърде далеч от онова, които смятаме за разумно и приемливо.
Това, разбира се, е напълно естествено – (почти) никой нормален човек не започва пазарлък с непознати хора, споменавайки крайната разумна цена, която (в крайна сметка) е склонен да приеме.
Затова – нека се въоръжим с търпение и оставим времето да свърши своето.
По четвърта точка: стиснахме си ръцете с местно архитектурно бюро (което посещаваме за трети път и вече познаваме добре) да ни снабди с подробни архитертурни чертежи на къщата, които да ползваме за проекта по реновирането. (Отказаха авансово плащане, “като свършим работа – тогава” рекоха.)
Което ме води до последната, пета точка: реставрацията.
Имаме цели д в е предложения – и двете от сериозни български архитектурни бюра с опит в реставрирането на паметници на културата – за разработка про-б о н о на подробни реставрационни проекти за къщата.
Докато чакаме архитектурното заснемане, което ще послужи за база на проекта, намерението ни е да издирим колкото може повече архивни материали (снимки, чертежи, писмени свидетелства), свързани с къщата – за да дадем възможност на архитектите да се приближат м а к с и м а л н о до автентичния й вид от края на XIX и началото на XX век – времето, когато невръстният Димитър е тичал из двора и коридорите й.
Последно, но не на последно място: успяхме да се снабдим с нотариално заверено пълномощно, което дава възможност на Чило да контактува с държавни институции и служебни лица на територията на Република Северна Македония от името на фондацията в мое отсъствие.
Това ще ни позволи да бъдем малко по-гъвкави – когато има нещо важно за свършване няма да чакаме да ни съвпаднат графиците, а Чило (които, за разлика от мен, е експерт в областта на строителството) ще може да запали колата и да отскочи до тук, без да се съобразява с непредсказуемите ми парламентарни (и всякакви други) ангажираности.
Това е за днес.
Надявам се скоро да имам нови, още по-конкретни и обнадеждаващи новини. 
П.П. От събраните преди повече от година малко над 220,000 лева, остават малко над 50,000.
Ще ви осведомя веднага щом стигнем до разумно предложение за откупуването на оставащата една трета – както и за приблизителните разходи за реставрацията (която вероятно ще отнеме около две години и чиято стойност значително ще надмине наличния паричен запас).
П.П.П. Само да припомня, че всички наши пътувания с Чило (време, транспорт, настаняване, храна, каквото там) си ги финансираме сами. Парите от даренията отивам с а м о за неща, п р я к о свързани с къщата, нейното откупуване, съхраняване и възстановяване.
Прочее, ако междувременно искате да подкрепите каузата (въпреки отсъствието на конкретни параметри на този етап), можете да го сторите тук:
Фондация “Манол Пейков и приятели”
Търговска банка Д АД
IBAN: BG09DEMI92405000310141
или PayPal: manolpeykov@yahoo.com
Основание: За къщата на Димитър Талев в Прилеп
Всяка стотинка ще бъде отчетена.
Сърдечно благодаря за подкрепата и споделянето!
Моите текстове 