Каня се да напиша това от десетина дни насам, още от злополучния последен работен ден на 50-ото Народно събрание. Ето:
След като усилено трупах впечатления около година и половина в последните две Народни събрания, съм напълно убеден, че титулярните председатели (Росен Желязков от ГЕРБ и Рая Назарян, също от ГЕРБ), разполагат с предостатъчно правомощия, за да овладеят гаменското, а в някои случаи и откровено антидемократично и антидържавно поведение на някои народни представители (които в огромното си мнозинство са от една и съща партия).
Обаче не го правят. Защо?
“Мекото” обяснение е, че на “опозицията” по традиция се дава малко повече свобода при говоренето от трибуна – за да се изпуска парата и да не се преобразува негативната енергия във физическа агресия.
По-реалистичното обяснение е, че ГЕРБ с Борисов начело обича да си държи капиите (от тур. – “вратите”) отворени.
Борисов от много месеци насам внимателно следи случващото се на политически терен в САЩ – и методично се подготвя с вариант “Б” при евентуална победа на Тръмп: (евентуално) съвместно управление с радикална, антиглобалистка партия. Профил, който “Възраждане” покрива доста добре.
Единственият проблем в случая е, че освен антиглобалистка, “Възраждане” са също така отявлено антиевропейска, антидемократична организация с откровено фашистки уклон.
Остава да се надяваме, че
● Тръмп няма да спечели изборите в САЩ през ноември,
или че
● дори и Тръмп да спечели, европейските лидери ще осуетят в зародиш щенията на Борисов да дели управлението на страната с крайнодесни (или крайнолеви, не знам вече кое) екстремисти, открито изповядващи про-путински и националсоциалистически “ценности”.
Моите текстове 