Кратка разходка из коридорите на най-голямото книжно изложение в света – Франкфуртския панаир на книгата.
Правят впечатления няколко неща:
● Националните щандове се променят през годините, но стремежът на (почти) всяка държава е да налага свой собствен национален “стил” – с други думи, да изгражда разпознаваема физиономия, като варира шанда си в рамките на една основна естетика/тема/концепция/цвят/визия.
● Тази година България – май за първи път откакто посешавам изложението (от 17 години, без прекъсване) – за първи път е положила насочено усилие националният й щанд (без да е блестящ или свръхвдъхновяващ) да има своя собствена физиономия.
● Тенденцията тази година (съвсем целенасочена – пише го на ключови места по подовете на изложението) е да се пести (по екологични съображения) употребата на излишен килим – което създава малко по-“спартанска” обща визия на палатите.
● На българския щанд текат похвални и постоянни литературни активности (агентски срещи, представяния на книги), които бяха по-скоро щастливи изключения в минали години. 
Моите текстове 