Срещата в Мюнхен тази вечер продължи над шест часа – два на сцената, по време на които заедно с Николай Денков, Методи Байкушев и Христо Петров разказвахме истории и отговаряхме на бараж от въпроси, и още четири сред хората, в оживени разговори.
Гостоприемството на Надя бе зашеметяващо, а ръкоплясканията, ръкостисканията и прегръдките – многобройни, топли и задължаващи.
Идвам в Мюнхен за първи път – и не успях да видя абсолютно нищо, освен изхода на гарата, няколкостотин метра асфалтов път и вътрешността на ресторант “Еделвайс”.
Но въпреки това съм с усещането, че съм видял най-важното.
По-точно – видях всичко, което ми беше нужно, за да знам със сигурност, че ще се върна скоро, съвсем скоро.
Моите текстове 