Журналистика е да отпечаташ нещо, което някой не иска да бъде отпечатано

Изгледах внимателно интервюто на Maria Tsantsarova с г-н Станислав Балабанов в ефира на bTV, станало повод за днешното гневно писмо на Слави Трифонов до медията.

Намирам, че г-жа Цънцарова бе много добре подготвена – и задаваше въпросите си сдържано и професионално, без да налага каквито и да е внушения посредством случайно изпуснати фрази или неподходяща интонация.

Острата й реплика към г-н Балабанов, която (най-вероятно) е дала повод за реакцията на г-н Трифонов (“А пък вие ми приличате на Делян Пеевски”) беше напълно логичен (и заслужен) отговор на неуместното предизвикателство, отправено към нея от нейния събеседник (“Добре е да се видите отстрани, приличате на Кирил Петков”).

За разлика от г-н Балабанов, обаче, г-жа Цънцарова представи доста убедителни доказателства за “стиковката” между ИТН и ДПС на парламентарен терен (например прословутото н е г л а с у в а н е на групата на ИТН за шеф на НЗОК – което г-н Балабанов всячески се опита да омаловажи – дало възможност на поста да бъде избран човек с доказани обвързаности).

“Парламентарните гласувания са много по-показателни от това, което казвате (или не казвате) тук”, му каза тя в края на интервюто. И беше съвършено права.

Работата на журналистите не е да угаждат на политиците, а да ги провокират. Г-н Балабанов не е нито първият, нито последният, оказал се в подобна ситуация.

Разбира се, добре е да го правят, като се позовават на факти. И – по възможност – без да се опитват да се надвикват с тях, да ги прекъсват или иронизират.

И понеже г-н Трифонов говори за “достойнство, чест, уважение, професионализъм и логика” – бих искал да отбележа, че, що се отнася до интервюто с г-н Балабанов, г-жа Цънцарова не може да бъде обвинена в отсъствие на нито едно от гореспоменатите качества.

По време на целия разговор тя се държа достойно и професионално, уважаваше събеседника си (единственият й остър отговор беше напълно съответен и като тон, и като тежест на отправеното от него предизвикателство), а въпросите и разсъжденията й следваха неумолима логика.

Иначе нямам никаква представа какво общо имат 5000-те предавания, които г-н Трифонов е водил, докато е работил в същата тази медия, която понастоящем е работодател на г-жа Цънцарова (и в която г-н Трифонов се зарича повече да не праща хората си на интервюта). Още по-малко – парите и авторитета, които им е спечелил.

Ако по този начин се опитва да намекне, че (заради минали заслуги) му се дължи по-специално отношение в днешната му роля на политик – значи или сериозно се е объркал, или просто не разбира с какво се е захванал.

“Журналистика е да отпечаташ [или кажеш в ефир – бележка моя] нещо, което някой не иска да бъде отпечатано [или казано]”, казва Джордж Оруел. “Всичко друго е връзки с обществеността.”

Добре е г-н Трифонов и г-н Балабанов да си го припомнят. И да се държат на висотата на положението, което изисква високия публичен пост, за които се кандидатират.