Author: manolpeykov

Манол Пейков завършва Американския университет в България с първия му випуск през 1995 г. Управляващ съдружник в полиграфически комплекс „Жанет 45”, отговаря за преводните заглавия на издателство „Жанет 45”. Съосновател и съсобственик на звукозаписно студио „Пекарната” в София.

Пак за Националната детска болница

Вероятно като резултат на поста ми по темата, който се оказа необичайно заразителен, от Телевизия 7/8 ме поканиха на разговор за Националната детска болница. Зададоха ми смислени въпроси, изслушваха ме, получи се относително строен разказ, постарах се да бъда максимално обективен и балансиран. (Доколкото това изобщо е възможно, предвид ситуацията.) Дори да сте чели доста … Continue reading Пак за Националната детска болница →

Стига усмивката да не слиза от лицата ни

Днес е родена Яна. Нека е честита! Датата почти съвсем точно отбелязва и друга, по-необикновена годишнина – половин живот заедно с мен. За нея не знам (макар на повечето снимки да е или почти, или съвсем усмихната), но за мен тази половинка беше хубава. "По всичко личи, че втората половина от живота не е изградена … Continue reading Стига усмивката да не слиза от лицата ни →

Няма невалидни ходове*

Миглена Николчина пита •Какво се случва в новата българска поезия?• ● Каква според вас трябва да бъде поезията днес? Какви са нейните функции и задачи? „Поетите са непризнатите законодатели на този свят“, казва Шели. Било е вярно в епохата на Романтизма, вярно е и днес. Разликата е, че в наши дни дефиницията на понятието „поет“ … Continue reading Няма невалидни ходове* →

Моят първи личен видео отзив за книга в Booklover

Ето и моят първи личен видео отзив за книга в Booklover. Оливър Сакс и "Мъжът, който взе жена си за шапка". Книга, която обичам и която от години възнамерявах да издам. Ала ме изпревариха. Което никак не е за учудване. Макар и лекичко да ревнувам, не мога да не оценя добрата работа на издателството ("Изток-Запад") … Continue reading Моят първи личен видео отзив за книга в Booklover →

С Георги Господинов даваме знак*

Преди няколко дни Adriana ме помоли за интервю по повод излизането на "Времеубежище". Направихме го по телефона, започнахме разговора, когато тръгвах от Павелско, а финалните щрихи положихме докато карах по входния булевард на Пловдив около 45 минути по-късно. Не бях съвсем сигурен как ще овладее целият този порой от думи, докато го полага на хартия. Е, справила … Continue reading С Георги Господинов даваме знак* →

Това беше з а с а д а, а не среща. Целта й беше да ни запушат устите, ако трябва – и с удари под пояса

Искам да ви разкажа нещо. Тая го в себе си от почти два месеца и повече не мога. А и не искам. В началото на март, след като заявих във Фейсбук подкрепата си за изграждането на и с т и н с к а детска болница (снимката е все още над профила ми!), най-неочаквано ме … Continue reading Това беше з а с а д а, а не среща. Целта й беше да ни запушат устите, ако трябва – и с удари под пояса →