Абдул Азис е родом от Кабул, Афганистан. 48-годишен. Живял в Австралия 25 години, а наскоро се преместил в Нова Зеландия. Когато чул изстрелите, бил вътре в джамията, заедно с още 80 души, включително жена му и четиримата му синове. Видял през прозореца човек с автомат и паднали тела. Грабнал първото, което му било подръка -- … Continue reading Абдул Азис от Крайстчърч →

Мъж от Манчестър посреща пред джамията идващите за петъчна молитва мюсюлмани с ръчно изписан знак: "Вие сте мои приятели. Ще ви пазя, докато се молите." "Когато хората излязоха, стотици от тях ме наобиколиха. Благодаряха ми, благославяха ме. Някои дори казаха, че вярата им в човечеството се е върнала. Не е въпрос на религия, въпрос на … Continue reading “Ще ви пазя, докато се молите” →

Нещо, за което мечтая за години, е на път да се случи. Книга с избрани стихове на Лорънс Ферлингети, в мой превод, илюстрирана от Люба Халева. (Шеметно при това!) Ферлингети (р. 1919) е един от легендарните поети от поколението на битниците. Стихосбирката му "Coney Island of the Mind" (1958) продава над милион екземпляра и се … Continue reading Поезията като бунтовно изкуство →

"Това, което остава: Как важни житейски теми се превръщат в литература". Разговор в Българския културен институт в Лондон снощи за книгите "Бащите не си отиват" (ICU) "Невидими" (Жанет 45), "Втора кожа" (ICU) и "3/4 любов" (Жанет 45). Смислено и вълнуващо. Фотографията е на Лилия Йовнова, която също се появи на сцената малко по-късно.

За всички, които продължават да смятат, че само ние в България не ги доизмисляме нещата. В Лондон съм. В малък хотел от семеен тип, на улица с още трийсетина подобни хотела, в непосредствена близост до зала "Олимпия", където се провежда традиционният панаир на книгата. Стаята е неголяма, но пък с двойно легло (такава си избрах), … Continue reading Поне развръзката е щастлива →

Божана. На десет. Днес. Ако щете вярвайте!

Така. За по-мързеливите от вас (защото в социалните мрежи всички сме повече или по-малко мързеливи) смилам и обобщавам. Вчера във Фейсбук беше разпространена статия, която, съдейки по личния си фийд, набира все по-голяма популярност. Публикувана е в "Гласове" (препубликувана е там от личния блог на Александър Урумов). Авторката е Гергана Урумова. Заглавието е "58% глобални … Continue reading Кажете на г-жа Урумова, че така не е редно. Дори да не я познавате. →

Уважаема г-жо Урумова -- Източникът на твърдението "58% от убитите по света жени са убити в дома си" наистина е докладът на UNODC за 2017 г., но не този, който сте прочели, а докладът, наречен "Global Study on Homicide: Gender Related Killings if Women and Girls". Конкретният текст гласи: "Key findings A total of 87,000 … Continue reading За онези 58% →

На премиерата на стихосбирката "3/4 любов" в Гьоте институт снощи дойдоха над 100 души. 9 от всеки 10 човека в публиката бяха жени. Разговорът тръгна трудно, макар на сцената да имаше цели 8 души – издателят и седем от осмината автори, които разказаха за проекта и за своята лична причина да участват в него. В … Continue reading 3/4 любов →

Аякс. Отбор, който непрекъснато създава, който насърчава и развива таланта. И се възражда отново и отново, въпреки неумолимите закони на съвременния футболен бизнес. Нима има по-оптимистична метафора от това именно отборът с най-много играчи от собствената си школа да свали от трона в Шампионската лига най-богатия и най-разточителен тим в Европа? Шапки долу. И горе … Continue reading Аякс. →