Аз чакам да дойде ред на моя случай и чакам прераждане на чудото и чакам някой да открие наистина Америка и да заплаче горко и чакам да се открие нова символична граница на Запада и чакам американският орел наистина крилете да разпери и да се поизпъне и да литне правилно и чакам Векът на безпокойството … Continue reading Лорънс Ферлингети, “Аз чакам” →

Град Мелбърн е създал имейл адрес на всяко дърво в града, за да могат хората да съобщават за проблеми -- с паднали клони и други подобни. Вместо това, стотици използват адресите, за да пишат любовни писма на любимите си дървета. А някои дори получават и отговори.

Четиринайсети, сутринта.

Днес Божана за първи път се яви на конкурс. Свири стабилно и уравновесено и в края на деня се оказа, че е спечелила една от няколкото първи награди във възрастовата си група, както и специална награда за инструментални постижения на арфист.

"Човекът уби птицата, а с птицата уби и нейната песен, а с нейната песен уби и себе си." ~ Пигмейска притча

С децата от "Софроний Врачански" четем Джулия Доналдсън, Дейвид Маккий и Петя Кокудева! (Личи си, нали?)

Днес разказах на Божана любимата задача на баща ми. Когато ми я постави за първи път бях приблизително на нейната възраст. Бяхме на плажа в Несебър. Понеже в началото на 1980-те не разполагахме с мобилни телефони, смятахме наум, а приближенията ни бяха по мярката единствено на здравия разум. Прочее, ето какво гласи задачата: Един ден … Continue reading Любимата задача на баща ми →

С Божана се опитваме да паркираме пред Музикалното. Бързаме, следователно сме изнервени. Една кола е блокирала цялото платно пред мен с безкрайни и сложни маневри напред, назад, после пак напред. -- Айде по-чевръсто бе, бастун! -- нервирам се аз. -- Ти си бастун! Това е на Стефи бащата! -- срязва ме Божана. После се заглежда … Continue reading Не е на Стефи бащата →

Като какъв човек се определяте? Почтен. Нещото, в което вярвате абсолютно? Трябва да се правят неща. Дори когато са привидно безплодни, те винаги водят до други неща, които често се оказват истински важните за нас. Смисълът в собствения ни живот не е някакъв абстрактен образ, към който да се стремим, а нишка, която изпридаме ежедневно. … Continue reading 20 въпроса от Капитал Light →

*Интервю на Виктор Маринов за вестник Rheinische Post В кой период бяхте член на управителния съвет за „Пловдив 2019“ и по каква причина се прекъсна това сътрудничество? Над четири години – от началото на 2013-а до май 2017-а, когато научих от пресата, че общинският съвет (които е принципал на фондацията) ме е отстранил поради конфликт … Continue reading Най-важният културен форум, организиран от България през последните три десетилетия* →