Главния архитект на Варна Виктор Бузев днес съобщи чрез пресата, че "ако до края на ноември собствениците на сградата на някогашната "Софийска банка" на ул. "Преслав" 24 във Варна не започнат ремонта й, община Варна ще го извърши за собствена сметка, след което ще възстанови разходите си като ипотекира имота." "Сградата е една от най-красивите … Continue reading Защо този прецедент е толкова важен →

Това са децата от чисто новия читателски клуб в пловдивското село Труд след срещата ми с тях. Както виждате, те светят. Заслугата за това не е моя. Заслугата е на жената горе вляво. Тя се казва Svetla и е директор на читалище "Светлина" в селото. Читалището е основано (с това име) през 1929 година, което … Continue reading Светла от читалище “Светлина” →

Днес е конкурсът за директор на Националната опера. Годишният й бюджет, гласуван от държавата, е около 7.5 милиона лева. Почти всички спектакли през последните години са режисирани от един и същи човек: настоящият й директор. Това ме подтиква да ви напомня един съществен факт: за да работи ефективно Националният център за книгата са нужни около … Continue reading За да се отвори път на българската книга зад граница е достатъчен само 2% от бюджета на Националната ни опера →

Ресторант "Аскуа", 23 октомври 2018.

Ето какво научавам от днешната преса: „Проектът за площад „Централен” ще влезе отново в Общинския съвет с искането за промяна на настилката.Там ще трябва да се обясни защо се вдига цената на проекта, ние не инициираме това, защото смятаме, че имаме добър проект”, каза кметът Иван Тотев. Той обясни, че след общественото обсъждане ще има … Continue reading Преди да сме партийци, всички ние сме преди всичко личности →

Бих искал да разкажа накратко за публичното обсъждане на новия проект за "инженеринг" на Площад "Централен" в Пловдив. (Всъщност, кметът изрично отбеляза, че това не е никакво "обществено обсъждане", а "представяне". И общо-взето е прав -- за инженеринг обществено обсъждане не се предвижда.) На 17 октомври, сряда, в 14:00, пред пълна зала (стотина души), арх. … Continue reading Обсъждане на съдбата на площад “Централен” →

Винаги когато съм на касата в магазин, кафене или сладкарница и протегна ръка, за да дам или получа ресто, ме сполетява едно неочаквано чувство. Винаги ме сполетява. И винаги е неочаквано. По комунистическо време стотинките никога не се подаваха от ръка в ръка, винаги се слагаха в специално предвидената за целта чинийка. Банкноти -- да, … Continue reading Неочаквани размисли във Франкфурт →

Каталогът на Уайли, най-престижната и амбициозна британска литературна агенция, е любимото ми четиво във Франкфурт през последните 10 години. Най-сетне в него присъства и български автор. И то не един, а двама. (Фактът, че Капка Касабова пише великолепните си текстове на английски език, за мен е само бележка под линия.) Българската литература пътува. Това обогатява … Continue reading Българската литература пътува →

Има толкова много неща за критикуване! Например факта, че българският щанд е със стандартна изработка, използвана за всички други търговски изложения. Че имаше други, много по-ефектни предложения за дизайн, които не бяха приети. Или че поради кандидатстването в последния момент нито едно от водещите български издателства не е представено, за сметка на напълно неизвестни издатели, … Continue reading Във Франкфурт тази година за първи път се чувства ангажимент от страна на българските институции към българската книга →

Рано сутрин. Готвим се да тръгваме за училище. Забелязвам, че слънцето пада драматично върху лицето на Божана и вадя телефона, за да я снимам. Тя си скрива лицето с някаква декларация, току-що подписана от майка й. -- Защо не ми даваш да те снимам? -- ядосвам се аз. -- Защото всичко качваш в глупавия си … Continue reading Като децата в училище →