"Един атлет не може да тича с пари в джоба си. Той трябва да тича с надежда в сърцето и мечти в главата си." ~ Емил Затопек Единственият бегач в историята, спечелил златни медали на 5,000 метра, 10,000 метра и маратон на една и съща Олимпиада (Хелзинки, 1952; това е първият маратон в живота му, … Continue reading Затопек →

Днес, около три следобед. Чета книга в леглото. Влиза Божана с ракета за федербал в ръка. Нещо ми шепне. -- Защо шепнеш? -- Защото всички спят -- отвръща тя и лекичко вдига децибелите. -- Трябва ми перцето. -- Няма ли да играем Ticket To Ride? -- Добре. Ама Момо какво ще прави? Ще му е … Continue reading Къде е перото? →

Правя си сутрешното кафе. Божана играе нещо, което се нарича Exploration Lite. Гради светове. Божана: -- Тате, в този свят няма вода! Аз: -- Търси, тате! Излизам за минутка, после се връщам. Божана: -- Тате, намерих вода! Аз: -- Браво, тате! Тя: -- Изтрих три свята, докато намеря! Аз: -- А-а, така не е честно, … Continue reading Три свята по-късно →

Току що получих от добър приятел специален подарък: карикатура от испанската преса, препечатана в българския вестник "Спортъ" в броя му от 18 май 1934 г., петък -- девет дни преди началото на Второто световно първенство (играно в Италия и спечелено от Италия пред придирчивия и нетърпящ възражение поглед на фашисткия диктатор Мусолини), малко повече от … Continue reading 18 май 1934-а, петък →

Понеже някои от вас ми пожелават "всеки ден да е пей сърце", нека споделя, че енергично работя по въпроса. Вчера, докато изкачвахме един незначителен кратер в подножието на Етна, сърцето ми така запя, че се наложи да отскочим (за всеки случай) до близката болница в Таормина, където прекарах седем незабравими часа сред пъшкащи дядовци, виещи … Continue reading Тук е Сицилия →

Уругвай, с население 3.4 милиона и територия колкото Санстефанска България. Хърватия, с население 4 милиона и територия колкото Княжество България. И Белгия, с респектиращите 11 милиона жители и територия колкото Източна Румелия. Това са трите страни, които преминаха първия кръг на Световното първенство по футбол с пълен актив от точки. Други няма. Толкова по въпроса … Continue reading Някои наброски за Световното в Русия →

През 2019 г. Пловдив ще бъде домакин на най-важното културно събитие за страната ни от началото на новото хилядолетие - инициативата "Европейска столица на културата". Пловдив спечели тази титла преди четири години в състезание с още седем български града. Журито беше впечатлено от смелите идеи на пловдивския екип, най-вече – за културата като трансформиращ фактор … Continue reading Пловдив 2019: Инфраструктура липсва, концепцията необратимо се отдалечава от първоначалната идея →

Веднъж баща ми се върна от родителска среща учуден и доста развеселен. Седял до майката на Лили -- своя някогашна ученичка -- когато влязла учителката по биология и с характерния си флегматичен тембър съобщила, че този срок времето нямало да й стигне да изпита всички деца от класа по два пъти. Стъписан, баща ми взел … Continue reading Дърветата никога не забравят →

След полунощ е. Божана е заспала на дивана в хола. Вземам а на ръце, за да я пренеса в стаята й. Тя очевидно се опитва да ми каже нещо, но в просъница произнася дълга поредица от нечленоразделни звуци. Спирам за миг, питам я: -- Какво бе, тате? Тя отваря очи, разсеяно хвърля поглед наоколо и … Continue reading Внимавай да не се блъснеш →

Литературата не само развлича и образова; литературата лекува. Когато се почувствам зле, отварям книга. Художествена, нехудожествена, дори академична. Днес например разгърнах "Атлас на българската литература" на проф. Симеон Янев и екип. Подейства ми почти мигновено. Ето какво е рекъл Кирил Христов по адрес на Яворов на страниците на списание "Ден" преди точно 112 години. Със … Continue reading Лечебната сила на литературата →