Не разбирам защо са нужни тези отвратителни чугунени мастодонти по тротоара на новоремонтираната Отец Паисий. В сегашния й вид улицата е прекрасна, създава чувство за свобода и простор. В книгите си Ян Гел многократно обяснява защо огражденията и колчетата по улиците компрометират човешкото измерение на градската среда. Поставянето на колчета по тротоара е де факто … Continue reading Не колчета, а закони →

"Санкт Петербург. Денят се приближаваше към нощта. Мъжът пристъпи към входа и измъкна ключ с ключодържател от домофона. От мрака пред него изникнаха трима души в изящни костюми и един от тях любезно попита: – Бихте ли ни насочили как да стигнем до библиотеката? – Кво? – неразбиращо отвърна минувачът. Бърз удар отдясно. И мрак. … Continue reading Културната столица трябва да бъде културна! →

Яна: "Можеш ли да го изсвириш наизуст?" Божана: "Мога." Свири го. Греши го. Яна: "Нали каза, че можеш?" Божана: "Мога. По Божанин си начин."

Божана.  

Майка ми, през очите на баща ми. Майка ми -- винаги със снежинки по миглите, вечно с въгленчета върху дланите. Да е честита!

Мауро Вианело, стъклар от Мурано. Занимава се с този занаят от 40 години. Направи за нас пингвин, миниатюрен и почти съвършен. Отне му 5 минути. "Не е ли опасно, при тези температури?", питаме. "Всичко е опасно. Но най-опасно е да стоя при петте жени вкъщи", отвръща Мауро, който има четири дъщери.

Божана позира с картата на Венеция, прясно измайсторена от нас двамата. Тръгваме вдругиден.

Божана: "Тате, много странно. Като кажеш, че си на 47 или 48 години ми се струва, че си млад. А като кажеш на 50 -- имам чувството, все едно си на 100." Аз: "Да ти кажа честно, и аз така се чувствам." Божана: "Аз много често се чувствам така." Яна: "Какво имаш предвид?" Божана: "Ами … Continue reading Честно казано, и аз така →

"Искам да пиша така, че когато някой чете, да харесва човечеството малко повече." ~ Етгар Керет

"Мъдър" има две значения: "умен" и "тъп". ~ Божана М. Пейкова, финалната й реплика преди да заспи