С днешното ни правителство, парламент и православна църква българските евреи щяха да се окажат до един с изтекли паспорти и щяха тихомълком да отпътуват с конския експрес за Аушвиц. По чисто административни съображения, с възможност за обжалване от вътрешността на газовите камери.

Татко ми пое към облаците. Дишах с него до последния миг. Отиде си достолепно, не продума ни веднъж за смъртта. При един от последните ни разговори ме изпроводи с думите: "Да ти е ясно пред очите." "И на теб да ти е ясно", отвърнах. Той се усмихна и рече: "По-точно: да ми е спокойно пред … Continue reading Времето е ясно днес →

Баща ми много щеше да се зарадва на победата на Исландия. Той винаги е подкрепял малките, слабите, онеправданите. Дойде ли Световно, дойде ли Европейско, двамата с него не отлепяме очи от телевизора. Обсъждаме, спорим, залагаме помежду си дребни суми за точния резултат. И понеже прекрасно знае, че от съвсем малък държа за Англия, тази сутрин … Continue reading Баща ми →

Резултат от последния осминафинал на Европейското първенство по футбол (Франция, 2016): И с л а н д и я – А нг л и я 2 : 1 Население на Исландия: 332,529 Население на Англия: 53,012,456 Съотношение: 159 англичани на всеки исландец Регистрирани футболисти в Исландия (мъже и жени): 21,508 Регистрирани футболисти в Англия: 8,200,000 (над … Continue reading Исландия – Англия →

При пристигането си в печатницата днес проведох кратко интервю със служителите, включващо един-единствен въпрос: "Какво е мнението ви за напускането на Великобритания?" Цитирам отговорите по памет. Бай Ангел (на портала, на влизане, мръщи се): – Простаци!... Бай Гаро (на топлия печат): – То хората се обединяват, а тези... Мисля, че това го правят големите пари. По-лесно … Continue reading Брекзит в Жанет 45 →

На 24 май си мисля за българите в чужбина – милионите българи, които безумните ни политици решиха да зачеркнат от лицето на земята с думите: "Ако ги беше грижа за България нямаше да я напуснат." И все не може да ми излезе от главата една история, разказана от приятел, който живее в САЩ от 20 … Continue reading Днес вдигам чаша за тях →

Откакто преди няколко дни преподадох на Божана опростената формула за превръщане на градуси Фаренхайт в градуси по Целзий ("минус 30, делено на две"), тя си умира да ги пресмята. Тази вечер докато се къпеше ме вика няколко пъти, за да й задавам градуси по Фаренхайт, които да преобръща в Целзий, и обратно. След къпане влязохме … Continue reading “Тази на Целзий е по-добра!” →

Майка ми се родила в деня, в който свършила войната. Татко й, макар да бил без два крака от малък, бил силен и усмихнат човек, работел здраво и се грижел добре за трите си деца. Отишъл си когато тя била едва на седем. Бедничката ми баба Данче не смогвала и понякога единстеното, което успявала да … Continue reading Майка ми →

Тост за момичето до мен. Срещнах я преди повече от трийсет години, бяхме деца. През последните двайсет сме почти непрестанно заедно. Не ни разделиха различията, неразбирателствата и характеровите несъответствия, депресиите и декомпресиите, другите, по-просторни континенти с други, по-харизматични диригенти, отегченията на ежедневието и тягостната художествено-творческа реалност в страната, където избрахме да живеем. Оказа се – поне … Continue reading Тост за момичето до мен →

Залози, че Елвис Пресли е жив: 1:2000 Залози за титла на Лестър (преди началото на сезона): 1:5000 Мисля, че това е най-краткият отговор на въпроса защо харесвам английския футбол.