Чуйте: доста велика сила е Коста Рика. Тук дойде срамежливо, без надувки фалшиви. Всички викаха: "Айде! Чупка! Пълен аутсайдер!" Тя обаче не трепна. Не игра раболепно. Три велики държави тя до кокал ощави. В най-зловещата група седем точки натрупа. На осмина- финала: пет брилянтни пенала. Без излишни въпроси -- сред най-силните осем. И с холандците … Continue reading Балада за Коста Рика →

Тази сутрин, като тръгвах от сладкарницата към плажа, да взема да забравя да си платя кафето. Мойте другари Димитър Топалов и Димитър Начков обединили ресурсите си и се опитали да осъществят синдикирано плащане. Понеже наличните средства се оказали недостатъчни, седнали и написали писмо до ЕК с молба за отпускане на заем за ликвидност. После се събрали … Continue reading Тази сутрин →

Снощи, малко след като приех Фейсбук приятелството, предложено ми от Муса от Гамбия, който дойде от Пъстрогор, за да участва във форум "Заедно", отидох да приспивам Божана. Божана беше в залата точно когато разговоряхме с Муса на сцената предния ден. Затова реших, докато си лежим в леглото, да й разкажа как защо е дошъл в България. … Continue reading Ако петгодишните вземаха важните решения в България →

Макар да завърших с относително отличен успех Бизнес магистратурата си в Американския университет в България – и независимо от факта, че изнесох реч на завършването от името на целия випуск – на церемонията по връчването на дипломите през май 2008-а получих празна папка. Причината: неположен входен изпит GMAT при приемането ми година и половина по-рано. Но понеже … Continue reading Дипломиран, вече официално →

Днес внезапно почувствах нужда да говоря за футбол. Поводът е една на пръв поглед незначителна ремарка на Самуил Петканов, възхитително-остроумния създател на култовата анти-политическа паралелна реалност "Не!Новините", който, в една странична бележка към (напълно уместен) свой коментар на обществено-патриотична тематика, нарича отборите на Литекс и Лудогорец съответно "фирмен отбор" и "химическа пералня". Дотук добре. Само … Continue reading Нещата в черно и бяло →

Конкурсът „Културна столица на Европа“ не е състезание по хубост, нито по размах и възможности. Няма никакво съмнение, че София има далеч по-активна културна сцена от всеки друг български град. Нито пък, че столичната кандидатура разполага с много по-дълбок джоб от всички останали – за справка, инфраструктурната част на бюджета, залегнал в апликацията на София … Continue reading Да повярваме отново, че този град не е купчина камъни с хилядолетна история, а средище на човеци* →

Няколко думи по повод конкурса за Културна столица на Европа 2019, в който участвах като член на пловдивския презентационен екип. Харесвам София. Прекарвам голяма част от времето си там. Преобладаващата част от смислените ми професионални контакти са в София. София има далеч по-активна културна сцена от всеки друг български град. Но що се отнася до … Continue reading Няколко думи по повод конкурса за Културна столица на Европа →

Божана и Манол, Сутрешен дует преди лягане. https://www.youtube.com/watch?v=bgqNvmq1Cqw

Трябва да съм бил на четири-пет години, когато разбрах, че трябва да си избера отбор, когото да подкрепям. Не знаех как се прави това. Реших да попитам дядо ми. – Дядо, ти от кой отбор си? – От "Ботев". – А защо от "Ботев"? – Защото е бил герой! – Тогава аз ще съм от … Continue reading Поезията на запалянковщината →

Обичайното рекламно изречение за Пловдив задължително минава през "хилядолетната му история", най-стария жив град в Европа и прочее, седемте тепета, Античния стадион, Амфитеатъра, калдъръма и еркерите на Стария град, а също и обичайното клише "Културната столица на България". За мен притегателната сила на Пловдив е съвсем другаде – в детските спомени, които създават невидима и … Continue reading Градът, в който се чувствам цял →