- Г-н Пейков, няма да ви питам дали протестирате, а къде го правите? - Навсякъде, където мога. Най-много във фейсбук – това е новата агора. Чисто физически на протест в София съм ходил само два пъти. В Пловдив също бях няколко пъти, но енергията не е същата. Когато протестираш срещу някого, който е на 150 … Continue reading Промяната започва от душата* →

Преди двайсет и две години изпратих на Яна едно писмо, което завършваше със стихотворение. Седем години по-късно тя го възкреси, като написа музика по него. Иван я аранжира изящно, а Валери я записа и (не съм забравил!) добави ефирната цигулка на Менухин в края. После чудесният Любо направи по песента няколкостотин рисунки малко преди да … Continue reading Ще си купя →

Паметният успех на "Лудогорец" срещу многократно по-титулувания "Партизан" тази вечер е ярко доказателство, че (дори и в България, да!) когато един отбор се управлява умно, прозрачно и далновидно, без задни мисли и тънки сметки, резултатите не закъсняват. Дори когато отборът няма никаква история зад гърба си. Същото важи и за държавата: величавата ни 1300-годишна история … Continue reading Същото важи и за държавата →

Любимият ми въпрос: "Защо не протестирахте четири години срещу ГЕРБ, а нас ни поискахте оставката още на втората седмица?" Защо си търпяла Гошо четири години, а мен ме гониш на третия ден? Ами понеже Гошо като си пийваше и ми посягаше през тия четири години събирах обида, болка и гняв, и на четвъртата ми писна … Continue reading Любимият ми въпрос! →

Попитали радио "Ереван" още колко време България ще е на тоя хал. "Все ще е на тоя хал" – отговорили – "докато като напишеш в гугъл "Кутев" Антон се появява преди Филип..." #ДАНСwithme #оставка#културатаопределяполитиката

Мая Манолова броди из София, обкръжена от стотина протестиращи и още толкова полицаи. Хората я гледат в очите и й обясняват, че се срамуват от нея. В стремежа си да я предпазят от думите на хората, които падат тежко като камъни, полицаите са се хванали рамо за рамо, сякаш ей-сегичка ще заиграят сиртаки около нея. … Continue reading Един призрак броди из София →

Ако е за бой -- с бой всеки може. Аз мога. Ти можеш. Той може. Ние можем, вие можете. Те могат. (Особено те могат, както добре се видя снощи.) Трудният начин е този: да запазиш личното си достойнство и достойнството на другите, да останеш цивилизован, въпреки онези там вътре. Защото нали точно срещу това се … Continue reading Избирам трудния начин →

Години наред гледам едно и също нещо: България играе срещу Италия (например) на някакъв важен форум, имаме по-добри волейболисти, дъним ги през цялото време, те някакси на магия успяват да удържат разликата на две-три точки, после мачът навлиза в решителната фаза, ние започваме да губим присъствие на духа и не успяваме да отиграем относително леки … Continue reading Вечното юношество на българския народ →

"България да загуби, Русия да спечели. . . готово, Станишев, остава ти само едно желание!", рекла Златната рибка, потърквайки уморените си от волейбол очи.

Книгоиздателите имате ли някакво общо отношение към днешната ситуация в страната? Имам предвид протестите? Не мога да дам отговор за всички, а само за себе си. Не се събирам много с други издатели. Не съм партиен човек. Това, което ние правим в нашето издателство, е твърде различно от общия издателски ландшафт – като вкус, подход … Continue reading Такава е моята лична легенда* →