Разбира се, че е тихо в провинцията, Станишев -- защото се криеш зад дебелия си столичен дувар, затова. Ти пробвал ли си да протестираш срещу някой, който е на 150 километра от теб? Познавам едни 3000 лумпена (всичките поименно ги познавам, щото всичките ми 1500 столични фейсбук-приятели са там и останалите 1500 дето не ползват … Continue reading Човек и охолно да живее, срамът на предците му рано или късно го застига →

Да искаш от този парламент да промени изборния закон преди да си подаде оставката е като да поискаш от един загубил честта си самурай да изкове меча, с който ще си направи харакири. Но има и една съществена разлика: обезчестеният самурай все пак има някаква чест.

Дори и след като пълната морална несъстоятелност на настоящия парламент и подопечния му кабинет стана безпощадно ясна, все още се намират хора – хора иначе умни и градивни – които продължават да ме убеждават колко безмислен е протестът, понеже "нямало алтернатива", олигарсите щели да го яхнат и щели да дойдат пак същите. В политиката нещата … Continue reading Да направим това, което е нужно – на улицата, докато си отидат →

Здравей, Велислава, Винаги съм се възхищавал на острото ти перо и на свръхизостреното ти чувство за справедливост. Още от времето, когато с баща ми писахте статията за изсичането на дърветата при застрояването на Пловдивския гребен канал, която никой тогавашен вестник не искаше да публикува. Добре че беше Стефан Продев, който с името и авторитета си … Continue reading Къде и как изгуби пътя, Велислава?* →

Поглеждам звездите и отлично зная – и по дяволите да ида, за тях все е тая. Но на тази земя с безразличност не можеш ни човека, ни звяра да разтревожиш. Нима би ни харесало, ако звездите по нас пламтяха с безумна, несподелима страст? Ако равна любов помежду ни няма искам аз да съм по-обичащ от … Continue reading Поглеждам звездите и отлично зная… →

Протестна песничка. (Изпълнява се по мелодията на "Стани, стани Юнак балкански". Патос: умерен. Ирония: лека, ала недвусмислена. Сдържано, но твърдо.) #дансwithme #махайтесе #усмихнисебе #миренпротест #оревоарски #NOрешарски #вървисибе #occupybulgaria #позитивно #ignorevolen #равнипредзаконите #децатавигледат

В българския парламент тази сутрин на трибуната излизаха политици, които един след друг се изреждаха да искат прошка. Един привидно затрогващ жест. Но ето какво бих искал да им кажа: господа политици, за да получите прошка трябва да има разкаяние. Разкаянието, според първия попаднал ми речник е "признаване на грешка, на простъпка, на престъпление, на … Continue reading Нито ден. Нито час. Нито минута повече →

Уважаеми г-н Николов, г-н Бобев; уважаема „Култура“  – Наскоро четох документален спомен от епохата на нацизма. В него се разказваше как няколко есесовци изтръгват пеленаче от ръцете на майка му и играят футбол с него, след което карат майката да избърше кръвта от ботушите им. Макар да съм наясно с корените на нацизма, макар много … Continue reading Дъното на лошия вкус →

В България дясното в много отношения е синоним на ляво, а лявото е прикрито (и често неприкрито) дясно. По цял свят прогресивните интелектуалци са леви. В България са десни. По цял свят лявото вдига данъците. В България ги сваля. (Защото водачите на българското ляво са сред най-безскрупулната част от българската олигхархия.) По цял свят дясното … Continue reading За българското дясно и българското ляво →

Събота, Мадрид, La Negra Tomasa. Момчетата пееха страхотно и отидох да ги поздравя. Казах им, че съм от България, че самият аз пея, и че рядко може да се види в заведение толкова класно изпълнение като тяхното. Засмяха се и ми предложиха да изпея нещо с тях. https://www.youtube.com/watch?v=uoSREURSp-E&sns=fb