Под привидно спокойната повърхност на завладяната държава всичко клокочи

Когато Христо Иванов ми се обади през януари 2021-а, за да ме покани да се кандидатирам за депутат, само дето не му се изсмях в лицето. Казах му, че нито имам апетит, нито изобщо някога ми е минавало през ума да се кандидатирам за подобна позиция – и че най-най-най-високия пост, за който (евентуално) бих … Continue reading Под привидно спокойната повърхност на завладяната държава всичко клокочи

За Чило

Чило, който познава Стария град като петте си пръста, грижа го е за всяко камъче и деликатно почуква по фасадите на къщите, докато минава покрай тях, за да се увери, че са истински, а не бутафорни. Чило, който – ако му звънна в три през нощта и му кажа, че трябва да тръгнем спешно за … Continue reading За Чило

“Да израства в кариерата”

Слушам в колата си на път за работа преди минути интервю по БНР с бившият главен прокурор Иван Гешев. Малко след като нарича либерално-демократичната общност "идиоти" (за което водещата му прави учтива забележка), тя го пита: – Какво е мнението ви за г-н Сарафoв? Гешев: – Ами той беше заместник при г-н Цацаров, после беше … Continue reading “Да израства в кариерата”

Крачка към мрака и терора на комунистическото минало

През последните години – особено в епохата на управление на г-жа Нинова – БСП не само изгуби ключовата си роля в българския политически живот, но и започна бавно и неумолимо да се свлича все по-близо до 4%-ната бариера за влизане в парламента. Причината за това (лично за мен) е очевидна – и тя се крие … Continue reading Крачка към мрака и терора на комунистическото минало

Журналистика е да отпечаташ нещо, което някой не иска да бъде отпечатано

Изгледах внимателно интервюто на Maria Tsantsarova с г-н Станислав Балабанов в ефира на bTV, станало повод за днешното гневно писмо на Слави Трифонов до медията. Намирам, че г-жа Цънцарова бе много добре подготвена – и задаваше въпросите си сдържано и професионално, без да налага каквито и да е внушения посредством случайно изпуснати фрази или неподходяща … Continue reading Журналистика е да отпечаташ нещо, което някой не иска да бъде отпечатано

Никога не подценявайте ползите от делегирането

31 срещи. Точно толкова успях да проведа за трите дни от престоя си на Панаира на книгата във Франкфурт. Заслугата за това е (почти) изцяло на Gergana PaNcheva (на първата снимка, заснета малко преди началото на първия ден). Тази година й делегирах организацията на личната ми програма от начало до край. И тя успя да … Continue reading Никога не подценявайте ползите от делегирането

Изказването ми в Парламентарната комисия по култура вчера

Изказването ми в Парламентарната комисия по култура вчера, което толкова яко бръкна в здравето на КК и компания: "България не просто има тежък проблем, тя е буквално проядена от чуждестранно влияние. И г-н Костадинов и неговата партия са флагман на това чуждестранно влияние. То идва от Русия и се нарича хибридна пропаганда. Това, че законът … Continue reading Изказването ми в Парламентарната комисия по култура вчера

Класация на ИК Жанет 45 от Алея на книгата 2024

Ето и дългоочакваната класация на ИК Жанет 45 от Алея на книгата 2024: Българска проза: 1. „Градинарят и смъртта“, Georgi Gospodinov, оформление Luba Haleva 2. „Времеубежище“, Георги Господинов, оформление Христо Гочев, рисунка на корицата Nedko Solakov 3. „Романът на една жена без качества“, Ralitsa Nikolova, оформление Христо Гочев 4. „За неизбежната случайност“, Ivan Landzhev, оформление … Continue reading Класация на ИК Жанет 45 от Алея на книгата 2024

Вие знаете ли в какво общество живеем?

"Питам студентите си: Вие знаете ли в какво общество живеем? А те чакат да им кажа. И аз им казвам: Живеем в общество, в което милиционерската школа в Симеоново е нещо по-голямо и по-важно от Харвард." "Най-големите врагове на България са тези, които искат да излезем от НАТО и Европейския съюз." "Ние сме отишли по-далеч … Continue reading Вие знаете ли в какво общество живеем?

Идвам в Мюнхен за първи път. И вече знам, че ще се върна скоро

Срещата в Мюнхен тази вечер продължи над шест часа – два на сцената, по време на които заедно с Николай Денков, Методи Байкушев и Христо Петров разказвахме истории и отговаряхме на бараж от въпроси, и още четири сред хората, в оживени разговори. Гостоприемството на Надя бе зашеметяващо, а ръкоплясканията, ръкостисканията и прегръдките – многобройни, топли и задължаващи. Идвам … Continue reading Идвам в Мюнхен за първи път. И вече знам, че ще се върна скоро