Днес се навършват 45 години от навлизането в Чехословакия на съветските и български танкове, смазали в зародиш Нежната революция от 1968-a. Тази сутрин паметника на Съветската армия в София осъмна боядисан в розово, по подобие на прочутия розов танк в Прага, символ на отпътуването на последните съветски войски от бивша Чехословакия. Отдолу е написано: Bulharsko se omlouva! (България се извинява!) Чудесна илюстрация, че графити художниците в България имат по-силно развито чувство за историчност — както и за лично и национално достойнство — от хората, които ни управляват. Почит, неизвестни творецо!#ДАНСwithme #оставка
Фотография: Цветелина Сърбинска, 21 август 2013
* * *
Моята четиригодишна дъщеря обожава розово. Една вечер – бяхме си вече легнали — тя, ни в клин, ни в ръкав, ме попита с какво съм облечен. “С тениска”, отвърнах. “Имаш ли розова?” – ме пита. “Да, имам една” — отговарям объркано. “Купи си още една”, казва дъщеря ми. И заспива.
Няколко месеца по-късно виждам думите й в нова светлина. Аз отраснах с книги и филми за войната. Съветски филми. В тях червеноармейците винаги бяха добрите. Любимият ми цвят, разбира се, беше червеното. И все още е. С годините човек успява да преосмисли някои идеологически клишета — но цветовете са друга работа. Те остават с теб за цял живот.
Е, както се вижда от великолепната инсталация, сътворена в София миналата нощ, днес розовото е новото червено. Розовото като символ на съжаление за минали злини, розовото като символ на солидарността, розовото като символ на протегнатата ръка. Обожавам факта, че дъщеря ми обожава розово. Дано това не се промени. През целия й живот.
#21август1968 #чехословакия #пражкапролет #нежнареволюция #българиясеизвинява
Моите текстове 