Не щеме джендъри-мендъри, искаме си ракията и салатката

Понятието „джендър“ очертава социалните роли и очаквания, с които половете са натоварени в дадено общество. Именно това е причината в Истанбулската конвенция да се говори за социален („джендър“), а не биологичен пол („секс“). (А не, видите ли, за да се легитимира някакъв въображаем „трети пол“.) Защото насилието над жените много често е функция от социалните очаквания към тях.

Примитивното ниво, на което се води дискусията от българските политически елити – включително привнасянето на патриотарски аргументи за консервативността на българския народ, за балканския ни манталитет и прочее – е най-яркото доказателство, че във въпросния документ трябва да се говори и м е н н о за социален (а не за биологичен) пол. Защото примитивното отношение към жените е социално, а не биологично обусловено.