Alfonsina y el mar

Човек прекарва по-голямата част от живота си в търсене на нещата, които го вълнуват и хората, които го разбират.

Чух тази песен по радиото на път за работа. Спрях на паркинга и вместо да се впусна в обичайните си дела, останах в колата цял час, докато не изслушам всички нейни версии, които открих в мрежата.

Истинска рядкост е човек на моята възраст да открие нещо – човек, сграда, книга, песен, каквото и да е – в което да се влюби от пръв поглед. През следващия месец я слушах по двайсетина пъти на ден в повече от дузина различни изпълнения. Нощем я сънувах. Оставих я да се превърне в част от мен.

Преди 20 години записах албум с песни, който така и не стигна до евентуалните си слушатели в завършен вид. Работихме по него до самозабрава, създавахме нови и нови версии, презаписвахме инструменти, миксирахме и мастерирахме пак и пак. Накрая дори построих свое собствено звукозаписно студио, с надеждата там да се чувствам у дома си, когато записвам следващите си песни.

Започнахме да строим студиото през 2001-а. Отне ни 10 години да го завършим. Всеки детайл, всяка стена, врата, прозорец, брава, контакт, подова настилка, стенно пано, всяка мебел, всеки нюанс на стените, тавана и пода беше приключение и зад всяко от тези приключения има история, която можем да разказваме напоително дори и след три пъти по толкова години.

Оттогава минаха още 10. И почти всички наши усилия през тези години хвърлихме в превръщането на “Пекарната” в работещ бизнес. Песните, които записахме за тези години, се броят на пръстите на едната ръка. Всички до една са записани в малките пролуки между други (все важни!) ангажименти и нито една не е истински завършена. Което означава, че нито една не звучи така, както аз я чувам с вътрешния си глас. Нито една дори не се и доближава до представите ми.

Тази е първата.

Ако научих нещо през годините (и това е особено валидно за работата ми като издател), то е, че за нищо на света не трябва да изцеждаш всяка капка кръв от един творчески продукт в преследването на пълно съвършенство.

Защото ако пълното съвършенство изобщо съществува, то е в улавянето на онзи миг, в който нещото (стихотворение, превод, илюстрация, книга, песен) е населило всяка педя от съществото ти и се е превърнало в част от теб.Този “миг” – от заселването (да не се бърка с идването; заселването, ако изобщо се случи, винаги отнема време и сили) до напускането – може да трае ден, седмица, месец, дори година. Но никога не трае вечно. Мигът си отива – често напълно безвъзвратно – заедно с неизбежните промени, които настъпват в човека.

Не пропускайте миговете си.

В тази песен се пее за Алфонсина, която влиза в морето, за да се раздели с живота си. Разказва се как морските сирени я повеждат по пътя, настлан с водорасли и корал, а около нея танцуват фосфоресциращи морски кончета. И как тя заспива, облечена в одежди от море.

На пианото до мен е Иван Бошев, който аранжира за мен онези песни преди 20 години и с когото вече две десетилетия споделяме пътешествието, наречено “Пекарната”.

Докато работехме по тази песен, а после снимахме видеото с прекрасните Lina и Alexandra, внезапно осъзнах, че през годините съм се научил как да се обграждам с хора, които ме разбират.

Повярвайте ми, няма по-хубаво чувство от това.

Приятно слушане!

❤

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s