Жалната пловдивска филхармония, напълно нефункционална, с опадали букви и реклама на цигари върху й, ще наблюдава от първия ред предстоящите тържества по откриването на новата Европейска столица на културата. Тъй наречената "вавилонска кула", върху която пловдивчани ще пеят, танцуват и рецитират на 12-и януари, се издига на броени метри от нея. Срещу похарчените за построяването … Continue reading От първия ред →

Зная, че е тъжно, зная, че е тежко, и също така зная, че точно сега не е най-подходящият момент. Но все някой, някога, някъде трябва да го каже: Пловдив 2019 е пълно фиаско. Ще кажете: чакай, още нищо не сме видели, събитията тепърва предстоят. Ала Пловдив 2019 не е сбор от събития. Пловдив 2019 е … Continue reading До следваща културна столица, приятели! →

Водещ: – Вас изненада ли ви неприятно новината, че пред общината в Пловдив на Коледа ще разфасоват прасета ? Аз: – Лично аз предпочитам да гледам на нещата от положителната им страна. След като вчера научих от социалните мрежи, че Ислямска държава е поела отговорност за ремонта на Графа, тук поне съм спокоен, че в … Continue reading Нека гледаме на нещата положително →

Важен текст на Никола Венков за обратната страна на облагородяването на старите квартали в градовете ни – така наречената джентрификация, която води до масова и неизбежна комерсиализация и поставя под въпрос смисъла на цялото начинание, което в крайна сметка би следвало да води до подобряване на качеството на живот, а не до напускане на района поради невъзможност … Continue reading За успехите и неуспехите на “Капана” →

Отиде си Яна Левиева, една от най-големите и най-талантливите. Благодаря ти, Яна -- за кориците и илюстрациите, които изпреварваха умовете и времето. Единствено сърцата ни винаги успяваха да бъдат в крак с тях. Благодаря ти, че имахме щастието да бъдем твои съвременници.

За Пловдив и неговия Централен площад. За избора на проект и избора на настилка. За управлението на ресурсите и замитането под килима. За поемането и непоемането на отговорност. За смисъла на думата "политика". Дано имате търпение да го изгледате и изслушате докрая. Простете за изобилните жестикулации; вълнувам се. https://vimeo.com/304897781    

Димитър Кудоглу купува и обзавежда "Дома на благотворителността" в Пловдив – който е по същество първото здравно заведение в България, обслужващо безплатно бедните и малоимотните – през 1927 година, за около 15 милиона лева тогавашни пари. (Поради липсата на таблици за превръщането им в днешни пари ги прехвърлих през курса на долара към онова време – приблизителната … Continue reading За Кудоглу, благотворителността и нуждата от нея →

Маратонът в Суджоу, Китай. На 500 метра преди финала китайската атлетка Хъ Инли бяга рамо до рамо с етиопката Аянту Абера Демисе. Един от маршалите се опитва да подаде на китайската атлетка националния флаг. Тя внимателно го заобикаля и продължава да тича с всички сили. Петдесетина метра по-късно втори маршал й пресича пътя и буквално … Continue reading Когато фалшивата показност застане на пътя на смисъла →

Седем и пет вечерта, вземам Божана от баба й Златина, както винаги в понеделник вечер. Божана се качва в колата. Здравей, тате, как си? Добре. Как мина денят ти? Суупер? Как беше при баба З? Зууупер! И т.н. В този момент телефонът звъни. Вдигам. Понеже в колата съм с безжична връзка, и двамата с Божана … Continue reading “Самоубийствата излязоха” →

"Има само две възможности", каза веднъж Давид Албахари. "Или всичко в този свят е свързано, или нищо не е. И всеки избира сам за себе си кое от двете е вярно." Тази сутрин станах малко по-рано от обикновено и докато карах Божана към училище ни остана време даже музика да си пуснем. В старата ми … Continue reading La vida es una tómbola →