Тиражът на "Pod igoto" е изчерпан. Това стана ясно още миналата събота, макар до момента да са отчетени едва половината бройки. И въпреки че продължаваме да получаваме обаждания и съобщения от желаещи да се сдобият с копие, нов тираж няма да има – защото това чисто и просто би противоречало на основния замисъл на кампанията. В … Continue reading Няколко думи за смисъла от “Pod igoto” →

Вазов не е паметник, нито икона. Вазов е жив, защото словото му е живо. Да се събудиш сутрин и да изпратиш на любимото си момиче съобщение с текст "Obi4am te!" на шльокавица е не по-малко светотатство от това да напишеш "Taq prohladna mayska ve4er 4orbadji Marko, gologlav, po halat..." Най-святото и най-съкровеното, с което разполагаме, … Continue reading Най-святото и най-съкровеното →

Към онези, които твърдяха, че 500-те отпечатани екземпляра на "Под игото" на шльокавица са безполезни, че е жалко за отсечените дървета: видеото на сайта ни podigoto.bg, което носи основното послание на кампанията, има над 250,000 гледания за първите 24 часа от своя живот. С други думи – постигнали сме по едно гледане за всяка страничка отпечатан … Continue reading “Дори и само две деца да спечелиш за каузата – кампанията е повече от успешна” →

84-годишната Захра, майката на Бабак, пристигна в България от родния си Шираз тази сутрин. Тази сутрин, на летище София, двамата се срещнаха за първи път от 17 години. Усмивката вдясно е на брат му, който пристигна от Иран заедно с майка си.   

Скъпи приятели – Откакто точно в 11:52 тази сутрин ми се обади Ивайло Дернев от "Под тепето", за да ми съобщи, че Общинския съвет единодушно (така каза той) е гласувал отстраняването ми като член на УС на Фондация "Пловдив 2019" заради "кофликт на интереси", получих десетки обаждания от близки и далечни познати, от журналисти, колеги, съмишленици … Continue reading Уви, трета възможност в случая няма →

Светъл път на Юго Вутен! В частния му музей в Геел – прекрасен парк, разположен на площ с размерите на средноголямо село -- за един ден научих повече за българската скулптура, отколкото за 47 години живот в България. Събраното от него българско изкуство многократно превъзхожда колекциите и на най-добрите ни музеи. Пространството около всяка от стотиците … Continue reading Юго Вутен претвори нашата изгубена история в своя лична история →

Таня: "Предложих на майка ми и баща ми да ги закарам до Троян да гласуват. "А, защо, сами ще отидем, благодаря", отвърна татко. Снощи ми се обажда и ми казва: "Танче бе, този нашия Христо не успя да влезе." А аз му отвръщам: "Нищо, по-важното е, че стана наш, тате." Мария: "На първите избори през … Continue reading Две истории с бащи от днес →

Скъпи приятели зад граница – Зная какво усилие е за повечето от вас да гласуват. Зная, че някои от вас изминават хиляди километри, а други чакат на километрични опашки, за да дадат своя глас за България. България, която напуснахте, защото не успяхте да откриете в нея собственото си бъдеще. България, която е далеч от очите ви, … Continue reading Благодаря ви, че ще отидете до урните днес →

Когато понякога късно вечер (понеже подобни неща се случват почти винаги късно вечер) не можеш да заспиш и започваш да се чудиш дали си струва да посвещаваш по-съществената част от живота си на едно издателство и едно звукозаписно студио, докато сновеш между Пловдив и София с една и съща кола 11 години подред – вместо да … Continue reading Вечно е само изкуството →

Шестнадесет е важно число. Една печатарска кола се състои от 16 страници. Очите, ушите, ръцете и краката на двама души са общо 16. 16-и е точно средата на месеца. Горната челюст съдържа 16 зъба. Долната -- също. Пръстите на ръцете и краката, без палците (които по същество не са пръсти), са общо 16. Белите фигури … Continue reading С бюлетина # 16 →