Когато бях малък и вестниците бяха от хартия, винаги ги отгръщах откъм последната страница. Там винаги се случваха най-интересните неща. Ако подходите по същия начин към бюлетината на "Да, България" за Пловдив-град (16-и мандатен избирателен район), ще откриете името ми току в началото на списъка. Сиреч – в самия му край. Хубавото на тази бюлетина е, … Continue reading “Първо направете необходимото. После направете възможното. И изведнъж ще разберете, че сте направили невъзможното.” →

Три случки от деня за събиране на подписи с номинация за "Виц на деня". Едно. Влизам в основния ни пункт за среща -- кафе "Отсреща" -- където ме чака Йовко Ламбрев. Нося стотина подписа. Докладвам на Йовко: Аз: "Йовко, телефонът ми казва, че днес съм изминал 11,653 крачки". Йовко: "Виждаш ли как българската корупция се … Continue reading Три случки →

(Подробен издателски казус от Манол Пейков, който без съмнение има отношение и към други сфери на човешката дейност) С вируса на Ян Геел ме заразиха група млади софийски архитекти, начело с Павел Янчев, някъде към средата на 2013-а. Геел е датски архитект и урбанист, който се занимава с човешкото измерение на градската среда. През последните … Continue reading Случаят “Геел” →

Ако продължавате да смятате, че "Да, България" ще бъде "партия на жълтите павета", помислете пак. На Учредителното събрание присъстваха 1235 души от 47 (!!) града и 11 държави. Освен това -- близо 10% от членовете на Националния съвет са от Пловдив. Тук, в Пловдив, има много павета, приятели – но нито едно от тях не е … Continue reading Да, България! →

По някое време към края на октомври двамата с Божана се опитвахме да пуснем хвърчило на площада в Павелско. Понеже вятърът беше много променлив, пък и хвърчилото беше малко скъсано, падна много тичане. На няколко пъти почти успяхме да го вдигнем, но в крайна сметка или се заплитахме в жиците, или някоя голяма къща надолу … Continue reading История с хвърчило, деца, обувки и още нещо →

Скъпи приятели – Нашата приятелка и колежка Мая Любенова си е отишла днес. Беше фин и почтен човек, притежаваше изключителна жизненост и богат набор от таланти. Вършеше нещата скромно, не обичаше да ги навира в хорските лица. Остави ни няколко десетки красиви тристишия и огромен архив със забележителни фотографии, в които прозира вродено чувство за композиция … Continue reading В памет на Мая →

Божана ме е възседнала и внезапно се катурва на една страна. – Претрепах се от голяма скала. Не реагирам, затова обяснява: – Голямата скала си ти. Кратка пауза, после добавя: – Голяма и умна скала. Пак пауза. – Голяма, умна и хубаво пееща скала.

Дами и господа, приятели – След серията от престижни номинации (влключване в кратките списъци на наградата на Асоциацията на преводачите на САЩ, наградата PEN в категорията "преводна проза", италианската награда за преводна литература "Premio Von Rezzori", на международния литературен приз на културния център Haus der Kulturen der Welt в Берлин, както и в разширения списък на … Continue reading Успехът на Господинов е успех и шанс за България →

“Литературата добавя към реалността, тя не просто я описва“, казва ирландския писател К. С. Луис. „Тя обогатява необходимите умения, които ежедневният живот изисква и осигурява; и в този смисъл тя напоява пустинята, в която животът ни вече се е превърнал.“ В моя живот литературата беше първа. От съвсем ранна възраст бях убеден, че единственото смислено … Continue reading Hallelujah →

Какво се случи тази година с българското представяне на Франкфуртския панаир на книгата? Случи се това, което се случва всяка година. Отидох на панаира във Франкфурт, стигнах до българския щанд – и бях възмутен до дъното на душата си. Дотам, че да напиша във фейсбук статус, който впоследствие беше споделен от над 270 души в … Continue reading Фиаското във Франкфурт* →