Запознах се с Жени Божилова през лятото на 2008 г. Стана след като реших да издавам "Богът на дребните неща" на Арундати Рой; книгата имаше едно издание (с отдавна изчерпан тираж), на вече несъществуващото издателство "Хемус" от 2001-а, в превод на Леда Милева. Издирих номера на Леда и й позвъних. Попитах я дали би ми … Continue reading Спомен за Жени →

В пoследната седмица видях и чух доста мнения по въпроса за избора на Европейска столица на културата 2019, някои от които – доста крайни и спекулативни. Реших, че е време и аз – в качеството си на член на Управителния съвет на Фондация Пловдив 2019 и на презентационния екип на Пловдив пред журито – да … Continue reading Защо спечели Пловдив? →

Проект за филмов сценарий Жанр: драма, трилър, съспенс, обрати на съдбата Възможно заглавие: "Е-МОЦИ-Я!" Сюжетът накратко. Историята: Във филма се разказва за футболния двубой между два отбора от Източна Европа. Единият е столичен футболен колос от Румъния, достигнал своя апогей преди около три десетилетия, в самия зенит на епохата на Чаушеску, спечелвайки Купата на европейските … Continue reading Футболът като филмов сценарий →

Срещнахме се с Манол Пейков, един от най-силните поддръжници и верни приятели на „Нощта на музеите и галериите“, за да ни сподели своите наблюдения и спомени от изминалите „Нощи“. Би ли се представил с няколко думи за читателите на блога? Манол Пейков. Издател, преводач, певец и...хуманитарист. (смее се) Разбрах, че ти си бил първият хроникьор/фотограф … Continue reading За “Нощта” и нейния принос в живота на Пловдив* →

И на вас ви се е случвало, нали? Да тъгуваш за някого, когато си отиде, като да ти е бил неизмеримо близък. Необяснимо близък -- макар да не си се срещал с него никога. А само с думите му. С отекващите му рими. С хвърчащите му хора. Със златното му ключе. С лунната му стая. … Continue reading Говорете си думите! Допрете си устните! Живейте си дните! →

Записах тази песен преди петнайсет години; така и си остана несподелена, освен с най-близките ми. Текстът е от поемата на Валери Петров "Juvenes dum sumus", писана през 1943-а. В този откъс младият студент по медицина води въображаем разговор със зародишите в спиртните стъкла; извадено от цялостния контекст на поемата, заглавието – "Млади докато сме" – … Continue reading Juvenes dum sumus →

Говорим си с Генчо Биков за протестите, за гражданската енергия. "Наивно е да се вярва, че нещо зависи от гражданите, селяните и т.н. на тази територия", казва. И допълва: "Шепата викащи без да знаят за какво в София не е граждански протест. Всъщност викаха" оставка", но ей така, без никаква идея какво всъщност искат. Промяна? … Continue reading Роди се надежда →

Предишната настилка на Главната улица в Пловдив – застлана в епохата на зрелия социализъм -- беше неподходяща не от естетическа, а от техническа гледна точка. Плочките се бяха напукали от природните стихии, понеже подбраният материал (изненада!) не е бил предназначен за външна употреба. (Баща ми ми е разказвал неведнъж за обсъжданията по онова време от гледната … Continue reading Единственият път е пътят на малките, но ключови промени →

Световно първенство, в което първият отпаднал е все още властващият световен (и европейски) шампион. Просто няма как да бъде безинтересно. (18 юни 2014) * * * Когато Суарес вкарва срещу Англия, изпитвам дълбоко объркване. Колко точно да се радвам и колко да съм тъжен?... Бедна, бедна Англия, вече 44 години и десет световни първенства стискам … Continue reading Щрихи от Световното в Бразилия →

"Резултатът вчера беше унизителен", пише моят приятел, талантливият художник Кирил Златков. "Ако целта на мача е да излъчи победител, мачът можеше да свърши преди края на първото полувреме." И още: "Никой нямаше да се разсърди, ако германците бяха показали и други човешки качества, освен питбулското желание да се вкарват голове докато изтече времето." Да, Кириле, резултатът … Continue reading За уважението и унижението, или защо гледам футбол →