Всичко е вече на масата

Приятели, колеги, съмишленици –

Ако някой е имал и най-малко съмнение дали пък случайно отстраняването ми от УС на Фондация “Пловдив 2019” не е било плод на най-обикновена случайност – на днешната сесия на общинския съвет картите най-накрая бяха разкрити.

Никой не отвори и дума за евентуалното ми връщане в УС; за сметка на това кметът Иван Тотев излезе с предложение за назначаване на трима нови членове (Александър Държиков, Тони Симидчиева и Антон Баев) – на мястото на напусналите Амелия Гешева и Даниела Дженева, както и на мое място.

Непосредственият резултат — според “Трафик нюз” — “четирима от Управителния съвет на общинска фондация Пловдив 2019 заявиха, че подават оставка (Пенка Калинкова, Мариана Чолакова и Милена Чакандракова заявиха, че напускат, като най-вероятно това ще стори и Любозар Фратев)”. На практика това е цялата “гражданска квота” в УС на Фондацията.

Ако всичко това не беше смешно (много смешно!), щеше да е тъжно. Много тъжно.

И не защото става дума за мен, а защото тук говорим за най-съкровените устои на демокрацията.

Да отстраниш някого заради “конфликт на интереси” без никакви доказателства, без да разговаряш със свидетели, без дори да направиш елементарно усилие да проучиш ситуацията; после да кажеш, че е станала грешка, да се извиниш, да си “посипеш главата с пепел”, да обещаеш “извънредна сесия” за възстановяване на потърпевшия — и най-накрая, по време на самата сесия, ни лук ял, ни лук мирисал, да предложиш нов човек на мястото на отстранения, че и да го гласуваш, без дори да повдигнеш темата за допуснатата (уж!) грешка на предишното заседание — това е демонстрация на задкулисие в най-чистия му вид.

Жалко за Пловдив. Жалко за каузата, за която работих, в която вярвах и продължавам да вярвам.

И не защото новите хора не биха могли да свършат работа — а защото когато действаш в подобен стил за всички става до болка ясно, че единственото, което преследваш, е не добруването на града и гражданите му, а твоят собствен личен (и партиен) интерес.

И все пак, в цялата работа има и нещо хубаво: след толкова много интриги, след безброй полудействия и полуистини, всичко е вече на масата. И няма как да бъде скрито.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s