Понеже някои от вас ми пожелават “всеки ден да е пей сърце”, нека споделя, че енергично работя по въпроса. Вчера, докато изкачвахме един незначителен кратер в подножието на Етна, сърцето ми така запя, че се наложи да отскочим (за всеки случай) до близката болница в Таормина, където прекарах седем незабравими часа сред пъшкащи дядовци, виещи баби, стенещи младежи, пеещи лекари и сърцати сестри със звънливи, но нетърпящи възражение гласове, заобиколен от апарати за ЕКГ, катетри, ехографи, абокати и шкафове с лекарства за първа помощ — за да установят в крайна сметка, че всичко с изследванията е наред, но ако все пак искам да си тръгна по-рано от назначените по процедура 12 часа, ще трябва да сложа подпис под документа за освобождаване. През цялото това време Nachkov и Yana (истинските жертви в цялата тази работа) ме чакаха на някаква пейка отпред (слава богу, за час-два успяха да се измъкнат, за да хапнат надве-натри, но от Таормина така и нищо не видяха) до един и нещо след полунощ (когато всъщност съм роден).
Понеже бях забравил да си направя медицинска застраховка преди да потегля за насам, на излизане попитах какво ще трябва да платя за престоя. “Тук е Сицилия”, отвърна ми закачливо медицинският служител от рецепцията (единственият от нощната смяна с някакъв английски). “В Сицилия всичко е безплатно.”
След което ми връчи документите и добави: “Като се прибереш вкъщи кажи на приятелите си, че тук, при нас, е добро място за емиграция.” И се разсмя неудържимо.
Моите текстове 