Като какъв човек се определяте?
Почтен.
Нещото, в което вярвате абсолютно?
Трябва да се правят неща. Дори когато са привидно безплодни, те винаги водят до други неща, които често се оказват истински важните за нас. Смисълът в собствения ни живот не е някакъв абстрактен образ, към който да се стремим, а нишка, която изпридаме ежедневно.
Любимият ви момент от деня?
Когато приспивам Божана.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да не изоставяш нещо, в което истински вярваш, дори когато, въпреки сериозната инвестиция на време и пари, не успяваш да намериш достатъчно съмишленици.
Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
Повечето петгодишни разбират по-добре от възрастните онова, което правя.
Как си почивате?
Най-често като работя онова, което ми доставя удоволствие.
Какво ви зарежда?
Като наблюдател – творчеството и талантът, когато е съчетан с човечност и с подобаваща доза скромност. Като създател – когато пея или превеждам поезия.
Какво ви разсмива?
Схващането, че забогатяването ще реши всичките ни проблеми.
Какво ви натъжава?
Липсата на гражданско общество в България.
Какво ви вбесява?
Подлостта, гьонсуратлъкът, безграничната алчност.
Личност, на която се възхищавате?
На Златина и Радослава, които спасиха болничното училище в Пловдив, след като държавата го изостави. На Светла от читалище “Светлина” в село Труд, която заразява децата със страст към книгите. На хората, които поставят човечността и смисълът над стремежа към лично облагодетелстване. На онези, които с мънички героични жестове ежедневно преборват колосалните несправедливости на съвремието ни.
Кое свое качество харесвате най-много?
Незатихващият стремеж към справедливост.
А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
С годините човек се научава да опитомява недостатъците, а когато е възможно – да превръща дефекта в ефект. За мен е важно, вместо да правя опити да се променя, да бъда наясно със себе си – да зная в какво съм добър и да делегирам на други онова, в което не съм.
Какъв талант бихте искали да притежавате?
Имам достатъчно таланти. Ще ми се да притежавам необходимата страст, постоянство на характера и душевен баланс, за да ги развивам.
Последният подарък, който направихте/получихте?
Помолих всички, които биха искали да ми подарят нещо тази година, да дарят малка сума на toest.bg – съвсем млада, но изключително смислена и принципна медия, която се издържа само с доброволни дарения, без да ограничава достъпа до съдържание. Мисля, че това е бъдещето на независимата журналистика. И ми се ще повече хора да го разберат и да го приемат за лична кауза. Свободата е въпрос на личен избор – но за да бъде извоювана, трябва да се натрупа критична маса от хора, които желаят да бъдат свободни.
Три места в интернет, които посещавате най-често?
Фейсбук, “Дневник”, “Гардиън”.
Къде бихте искали да живеете?
Ако исках да е някъде другаде, вече щях да съм тръгнал за натам.
Любимите ви имена?
Божана и Яна.
Най-интересното място, на което сте били?
Двучасовият преход през джунглата на границата между Гватемала и Мексико до величествените стенописи в храмовете на Яшчилан. Водачката ни беше дребна босонога индианка от местното племе лакандон – по малко от хиляда души, говорещи един от 32-та езика (30 живи и два мъртви) от маянското езиково семейство. Когато пристигнахме, й доверих с разстроен глас, че по пътя съм си изгубил златната гривна, скъп спомен от родителите ми. Тя ме погледна в очите и ме попита: “А златото как изглежда? Черно ли е?” На връщане я намери в калта и ми я подаде с небрежен жест.
Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
“Първо направете необходимото, след това – възможното; и изведнъж ще се окаже, че сте постигнали невъзможното.”
~ Св Франциск от Асизи.
Моите текстове 