3/4 любов

На премиерата на стихосбирката “3/4 любов” в Гьоте институт снощи дойдоха над 100 души. 9 от всеки 10 човека в публиката бяха жени.

Разговорът тръгна трудно, макар на сцената да имаше цели 8 души – издателят и седем от осмината автори, които разказаха за проекта и за своята лична причина да участват в него.

В публиката бяха и група жени от “Не си сама” – единствената в София (а може би и в България) група за взаимопомощ между жени, които са били жертва на насилие.

След представянето дадохме думата на публиката за въпроси, но устните на всички сякаш бяха залепнали. Първият въпрос се появи след цяла вечност.

И после се изсипа дъжд от питания, мнения, признания, които с неохота се наложи да прекъснем почти два часа по-късно.

Ето някои неща, които научихме:

~ Повечето жени, които са жертва на насилие, не се самоопределят като жертви. В много случаи дори не им хрумва, че са подложени на насилие, докато някой не им го каже.

~ Повечето жертви на насилие се чувстват ужасно самотни и изолирани и не виждат изход от ситуацията. Често най-близките им (дори собствените им майки) ги съветват да търпят – заради “мира в семейството”, заради децата, заради “ама какво ще кажат хората”.

~ Средният срок между началото на насилието над една жена и момента, в който тя най-накрая успява да се откъсне от насилника си, е 10 години. Д е с е т години.

~ 58% (петдесет и осем процента) от всички у б и т и жени загиват в собствения си дом.

~ За мъжете този процент е едва 6% (шест процента).

~ Голяма част от подадените до полицията оплаквания се потулват — било под натиск от насилника и негови близки, било просто за да се избегне негативната статистика (!!).

~ Повечето хора не знаят как да реагират, когато се сблъскат със случай на насилие в ежедневието си. И най-често се правят, че просто не забелязват – поради неподготвеност, неудобство или страх.

~ През миналата година в България (по официална статистика) 32 жени са убити от съпрузите или партньорите си. Според фондация “Анимус” има поне още 20, които не фигурират в статистиките.

~ Голяма част от тези убийства са предшествани от публична ескалация на насилие пред очите на много хора, които са предпочели да замълчат, подминат или да обърнат гръб на случващото се.

~ Често намесата на един-единствен човек, свидетел на насилие, може да предотврати ескалацията на насилието и дори да спаси човешки живот.

~ По последната налична статистика (от 2014 година), в България всяка ч е т в ъ р т а жена е били жертва на насилие. Това означава почти м и л и о н жени за страната и около 150,000 само за София.

~ На фона на тази статистика е абсолютно потресаващ фактът, че в София – град с милион и половина жители – има един-единствен център (тристаен апартамент) с 8 (осем) легла, предназначени за жени, който искат да избягат от своя насилник.

Поради всички тези причини – и още много други – е изключително важно да се г о в о р и по тази тема.

~ За да знаем как да реагираме, когато станем свидетели на насилие.

~ За да имаме очи да видим, че жената на улицата или от съседния апартамент е жертва на насилие. Или най-близката ни приятелка. Или за да осъзнаем, че самите ние сме такава жертва.

~ За да знаем как да й помогнем и какво да я посъветваме.

~ За да отгледаме децата си в дух на ненасилие и уважение към човешкото достойнство, но и да ги подготвим за ситуациите, в които може да се окажат свидетели или дори жертви на насилие.

Научете още по темата и чуйте думите на участниците в проекта “3/4 любов” на www.34lubov.bg. Купете си книгата. Подарете я на приятел или приятелка. Разговаряйте с тях по темата.

И не се колебайте да се намесите, когато станете свидетел на насилие. Няколко думи или едно обаждане по телефона могат да свършат чудеса.

Корицата на Люба Халева.