Минахме да видим новооткрития пловдивски Централен площад.
Трябва да призная, че вграждането на елемент от древноримския форум в площада изглежда по-добре, отколкото очаквах.
Видно е също така, че има много несвършена работа, тъй че всячески се опитах да проявя разбиране.
Това, което намирам за истински тревожно, обаче, е не несвършената работа, а тази, дето е вече свършена. И по-конкретно – нейното качество.
Пропускам липсата на каквото и да е отводняване; това вече май сме го обсъждали (под настоящата настилка има 70 см стар бетон, а площадът на практика няма никакъв наклон).
И мръсотията и петната пропускам (допускам, че от бързане не е останало време за качествено почистване – макар да подозирам, че много от петната са обречени да останат тук завинаги, или поне до следващата смяна на настилката).
Заглеждам се единствено в най-базовото, най-основното, най-незаобиколимото: това, за което всеки най-напред би се погрижил в собствения си хол, коридор или баня. Да са равни плочките, да са еднакви фугите, да са прави линиите.
И ми се чини, че на момчетата, дето са взели пари за тая работата, дори и героят на Кирил Господинов от “Баш майсторът” би им завидял.
Нейсе; както казват хората: битият – бит.
Всъщност най-тъжното от всичко е, че (ако се спазва обичайния ни градски график) до следващият ремонт на площада остава не по-малко от половин век.
Моите текстове 