Издадох Макс Блехер по горещата препоръка на Neva, на която имам пълно доверие по всички въпроси, свързани с литературата, както и на самоотвержената му преводачка от румънски Lora, с която току-що се бях запознал.
Роден в малко румънско градче през 1909-а , Блехер умира едва на 28 и оставя зад гърба си всичко на всичко една стихосбирка и два романа. След като е почти забравен в десетилетията след смъртта си, интересът към него се възражда бурно през 80-те. Сравняван е с най-великите си европейски съвременици: Кафка, Бруно Шулц, Давид Фогел. Вече е преведен на почти всички европейски езици.
Няколко месеца след като се съгласих да издам Макс Блехер и започнахме работа по него, получих съвсем неочаквано съобщение от изключителния Тео Ushev.
“Здравей Манол, как си? Чуй, от няколко години имам една мечта, която не ми дава мира. Илюстрирано издание на Макс Блехер, “Случки в близката нереалност”. Обилно илюстрирано, като роман в картини. С черно-бели илюстрации. Готов съм на всичко това да се сбъдне. Финансовата страна изобщо не ме интересува. Какво мислиш?”
Тео си нямаше и идея, че вече работим по изданието на единствените два завършени романа на Блехер и че преводът е почти готов.
Така по почти магически начин събрахме между двете корици на българския Блехер любовта и таланта на велик писател, отличен преводач, шеметен илюстратор и блестящ литературен скаут.
Томчето, озаглавено “Случки в близката нереалност” (което, освен прочутия едноименен роман, съдържа и автобиографичния “Белязани сърца”), напусна печатницата преди точно четири дни. Което означава, че вече можете да го откриете в любимата си книжарница.
Обещавам премиера преди края на ноември, надявам се – с участието на всички виновници. 
Моите текстове 