Българската демокрация е в пореден нокдаун*

* Интервю за Mediapool. Въпросите зададе Зорница Латева. 

Ако трябва с една дума да характеризирате 2019 година, коя дума бихте избрали и защо?

“Грета”, по очевидни причини. Въпреки многобройните политически и социални разломи, с които е осеян западният свят през последното десетилетие, най-важното разделение на нашето време е това между отрицателите на глобалното затопляне (или поне на решаващия човешки принос за него) и нарастващия брой хора, които осъзнават, че за да спасим света, в който живеем, са необходими незабавни и решителни мерки. В неочакван символ на тласъка към промяна се превърна едно шестнайсетгодишно момиче, което вдъхновява младите и вбесява до полуда политическия естаблишмънт.

С кои събития, процеси, личности или скандали ще запомните 2019 година? Какво ще е тяхното продължение или развитие през 2020-та?

В България — с окончателната смърт на медиите в класическия смисъл на тази дума: като място за изразяване на свободно мнение, за предоставяне на максимално обективна информация, за задълбочени анализи и разследвания. В по-голям мащаб — с почти пълното размиване на границата между действително и въображаемо, между факт и мнение, между новина и фабрикация. С все по-повсеместното проникване на така наречените “социални мрежи” в живота ни и с постепенното им налагане като алтернативна реалност, която за мнозина е по-действителна от самата действителност.

Какво показа изборът на тандема Цацаров-Гешев през тази година? Ще донесе ли той “радост” и “богатство” (както бяха определени двамата от техни поддръжници) и за кого?

Навремето Рей Бредбъри беше казал: “Няма нужда да горите книги, достатъчно е да накарате хората да не ги четат.” Предизвестеният избор на Гешев и Цацаров показва две неща. Едното е, че България бавно, но сигурно се отдалечава от Европа и нейните ценности, и все по-застрашително се приближава към мощното притегляне на черната дупка, известна с името “Евразия” — място, на което познатите ни обществени и природни закони просто спират да важат. Второто е, че България към момента не разполага с достатъчно многобройно и достатъчно активно гражданско общество, което да противодейства на този процес.

С какво ви впечатли изборът на българите в годината, в която имаше местни и европейски избори?

С раздвижването в столицата — най-вече с впечатляващия като размер вот за Борис Бонев и с десетимата районни кметове от Демократична България, избрани на втори тур. Макар на общия фон тези процеси да изглеждат незначителни, по моему те задават вектор, който ще играе все по-важна роля в бъдеще. Хората не са доволни от статуквото и търсят смислено решение. Но решение в политиката никога не се намира за една нощ — поне не и в демократичните общества. Не бива никога да забравяме, че демокрацията е процес — бавен, трудоемък и често доста болезнен. И макар през последните години видимо да се отдалечаваме от нейната сърцевина, аз твърдо вярвам, че ще намерим своя път към нея, пък макар и по-заобиколен, макар и по-криволичещ, отколкото ни се искаше преди 30 години.

И 2019-та имаше свой “хит” в полето на манипулациите и фалшивите новини: “Норвежците отвличат децата ни”. Нарастват ли или намаляват шансовете на здравия разум срещу плашилата на национализма и популизма?

Макар в момента да изглежда драматичен, всеки напредък на популизма е само временен. Рано или късно става ясно, че сърцевината му е куха. В крайна сметка здравият разум винаги надделява. По този повод един мъдър човек беше казал: “Можеш да лъжеш някои хора през цялото време или всички хора от време на време, но не можеш да лъжеш всички хора през цялото време.”

Докъде стигна българската демокрация 30 години след събитията от 1989-та?

В пореден нокдаун е, но засега гонгът все успява да я спаси. В момента й махат с кърпа в ъгъла на ринга и й шепнат окуражителни думи в ухото. Надявам се да се върне по-силна и по-съсредоточена за следващия рунд.

Вашите очаквания, надежди, страхове за 2020-та?

Надеждите ми са да бъда здрав и все така изпълнен с ентусиазъм, и макрорамката, на която съм се облегнал, да е достатъчно стабилна, за да продължа да създавам около себе си единственото, в което неотменно вярвам: острови на нормалност. Ако са достатъчно многобройни, някой ден, когато нас сигурно вече няма да ни има, те току-виж се свързали в материк. ❤